— А те къде са в момента?
— Там, където трябва. Сядайте.
— Къде? — попита Марк, оглеждайки постлания с рогозки под.
Засега нямаше намерение да показва, че навремето доста беше поседял „по японски“ — коленичил, опрян на петите, макар и не точно върху рогозки, а върху тренировъчния тепих. Затова се отпусна на боцкащите остри татами така, както би седнал на някоя ливада.
А когато настъпи пълна тишина, Марк дочу някъде отгоре приглушени стенания и хленч. Вдигна глава. Високо над огнището, в червеникавите отблясъци на огъня, съгледа нещо едро и бяло. После различи, че е гол човек, вързан с четири синджира за ръцете и краката. Това можеше да бъде само Лазкин. Сега вече Марк си обясни оня писък — явно бяха спуснали Борис в огъня.
Подемното устройство меко заскърца. Отново свалиха Борис към огнището.
Светна прожектор. В лъчите му бялото тлъсто тяло на Лазкин приличаше на подготвена за грил кокошка. Стенанията се усилиха и от тялото неочаквано потече надолу прозрачна струйка. Огънят засъска.
Мъжете в помещението грубо и злобно се разсмяха.
После започна разпитът. Вървеше трудно и бавно. Несвикнал с подобна работа, Марк се изпоти, макар че бе отдалечен от огнището и в помещението бе доста хладно. Първо Като задаваше въпроса си, после Джон го превеждаше на немски, Марк задаваше въпроса на руски, а когато получаваше отговора, го превеждаше на Джон. Петнайсетина минути след началото на разпита някакъв мълчалив монах донесе на Марк чашка ароматен чай, който пооблекчи напрежението.
— Кой си ти? — беше първият въпрос на Като.
— Борис Лазкин, немски бизнесмен.
— Защо дойде тука?
— Да търся Лисовски.
— Кой е тоя Лисовски?
— Как кой? Тоя, дето ви донесе стоката и описанието на технологията!… Бобров! Бобров! — трескаво се замоли Борис. — Спаси ме! Всичко ще ти дам! Целият си дял!
— Какво говори? — попита Джон.
— Моли ме да го спася.
— Кажи му, че сам ще се спаси, ако каже цялата истина. Той е бизнесмен, колкото аз съм балерина.
— Чуваш ли, Борис, те казват, че не си никакъв бизнесмен.
В същия миг заскърца лебедката и тялото бързо се заспуска към огъня. Борис закрещя и взе да се извива на синджирите, като се опитваше да изтегли нагоре провисналия си задник. Инквизиторите го подържаха над огъня трийсетина секунди, след което заповядаха да го издигнат.
Гърлено заговори Като. След него Джон, а после Марк:
— Борис, той казва, че не бива да мълчиш, защото иначе жив ще те опекат.
И Борис забърбори бързо, толкова бързо, колкото имаше сили:
— Всичко си признавам! Завербува ме един служител на германската федерална служба за разузнаване. Казва се Хелмут Шилер. Аз трябваше да работя сред руснаците, които пристигаха и се заселваха в Германия. Беше ми възложено да откривам представители на криминални структури, по възможност и шпиони. Фактически шпиони нямаше, но аз се запознах със съпругата на един голям руски гангстер — Лариса Колбина. Тя сподели с мен, че търси купувачи за плутония, който съпругът й е взел от някакъв военен завод. По нареждане на Шилер аз й го представих като един от евентуалните купувачи. Цялата банда крадци, които успяха да изнесат плутония от Русия, трябваше да бъдат арестувани в Мюнхен. Но самолетът, с който тръгнаха от Хановер, се взриви във въздуха, а единият от бандата, Лисовски, изчезна нанякъде със стоката. По-късно Шилер установи по своите канали, че Лисовски е заминал за Япония!
Марк направо не вярваше на ушите си и не можеше да се отърси от чувството, че Борис Лазкин прави признания не на учителя Като, а на него, капитан Майер.
— Аз не познавам никакъв Лисовски — отсече Като.
Джон продължаваше да превежда за Марк.
— Аз не съм поръчвал на никакви бандити никакви ядрени компоненти. Значи ти лъжеш! Затова ще отидеш в пречистения огън за съжаление — вече осквернен от твоите телесни течности!
5.
— Той е луд! — възкликна Марк.
— Без съмнение — съгласи се Джон.
Междувременно бяха започнали да спускат Лазкин към огнището. Той крещеше и се гърчеше, може би от ужас или от болка.
Марк потрепери при тая гледка. Скочи на крака и притича до ниската метална ограда на огнището и в мига, когато тялото на Борис се изравни с главата му, със саблен удар по тила лиши Лазкин от съзнание…