Настъпи тишина.
Марк се огледа. Той не бе забелязал, че в помещението вече бе запалено централното осветление.
Тацуо Като, дългокос мъж с кръгло лице и в скромно тъмно одеяние, седеше с кръстосани крака, наобиколен от старши монаси, или може би телохранители. Той строго гледаше с немигащ поглед чужденеца, прекъснал наказанието, явно разчитайки да го сплаши.
— Вие ли сте се обявили за нов Христос?! — попита Марк.
Като не го разбра. Обърна се към Джон и той му преведе.
Като започна да говори, а Джон да превежда:
— Христос е казал: не с мир дойдох аз на земята, а с меч.
— Но дори да е така, за меча трябва да се търси достойна жертва. Това, което вършите с този нещастник, дори не е жестоко, а подло. Той е страхливец и каза всичко, което знае. Показа, че не иска и не умее да умре, така че вие сте длъжни да го умъртвите безболезнено. В противен случай не сте никакъв Христос, а по-скоро Хитлер.
Докато Джон превеждаше, Като бавно кимаше, сякаш е съгласен с думите на Марк. После отговори и както се оказа, наистина беше съгласен:
— Да, момко, имаш право. Но ти си лековерен и доверчив. Аз изобщо нямам намерение да изгоря тука тая свиня. А дали Христос или Хитлер… и двамата са пророци. Това е всичко, време е да разговарям с Бога отец. Ти можеш да се запознаеш с нашата вяра в компанията на белите братя. Именно на тях давам тая свиня.
Тацуо Като стана. Оказа се, че не бе седял на рогозката, а на малка плоска възглавница.
Присъстващите, около трийсет души, му се поклониха ниско. Придружен от двама монаси, учителят си тръгна през страничната врата.
Междувременно Борис Лазкин бе свален от синджирите и отнесен нанякъде.
С широка, но равнодушна усмивка Джон каза на Марк:
— Елате сега в нашата стая, искам да си поприказваме.
Когато се върнаха в стаята, там вече нямаше никой.
— Заповядайте, седнете — любезно го покани Джон. — Да ви предложа ли нещо за пиене?
— Нима на монасите е разрешено да пият?
Може би Марк не съвсем уместно се опита да го иронизира, но не му се искаше Джон да забележи как му бе подействала сцената с огнището.
— Нима вие сте монах? — възрази Джон. — Тогава какъв е проблемът?
— Налейте ми нещо по-силно. И ако бъде уиски, моля ви, без вода.
Американецът подаде на Марк чашата, налята до една четвърт с кехлибареножълта, маслена на вид течност, а в своята добави газирана вода от сифона на масата.
После двамата седнаха до нея като двама приятели или поне бизнес партньори, отпиха по глътка и Джон бавно заговори:
— Явно сте изненадан от онова, което каза новият син Божий, нали? И не можете да го проумеете? Впрочем сега ще ви обясня всичко. Понастоящем църквата „Пътят на истината“ е едно голямо и многопрофилно предприятие. Само от разпространението на проповедите и лекциите на Учителя ние получаваме 18 милиона долара годишна печалба. Естествено, за това предприятие работят маса хора, а Тацуо Като, който витае някъде между небето и земята, не е запознат с много неща. И може само да се радва, че нараства броят на вярващите, както и доходите на църквата. Така че всъщност ние имаме нужда от бомбата. А защо — не е ваша работа. По своите канали ние узнахме за намеренията на господин Шилер, и решихме да го изпреварим. Но вашият шеф, господин Колбин, взе, че се заинати и затова комбинацията, която разигравахме, се оцапа с кръв…
Марк понечи рязко да прекъсне многословието на американеца, но се отказа.
— … А приятеля ви, господин Лисовски, нашите хора успяха да прилъжат едва в Германия. Тук обаче той заподозря нещо или просто се уплаши. Приспа нашия човек и изчезна заедно с документите.
— Напълно му влизам в положението! — все пак не се сдържа да вметне саркастично Марк.
— Даваме ви една възможност да изкажете комплиментите си лично на него.
— И как по-точно?
— Ще трябва да го намерите, господин Бобров. И да го доведете тук. Нали сте пристигнали в Япония с цел да го откриете?
— Да, но аз не горя от желание да го търся за друг.
— Ами търсете го заради себе си! — възкликна Джон. — На нас ни трябва плутоният и технологията за неговата обработка. Ако се вярва на господин Лазкин, а над огъня човек трудно лъже, в Германия ви е очаквал затвор, а не някакви големи пари от сделката на века. Така че, както излиза, скъпоценната стока на Лисовски няма никаква стойност за вас.