— Че защо да го търся тогава? На вас ви трябва, търсете си го сами!
— Ние го търсим, а вие ще ни помогнете.
— Говорите така, сякаш има с какво да ме принудите.
— Прав сте. Имаме — весело и този път съвсем искрено се разсмя Джон. — Стори ни се, че младата госпожица Шилер пристига тук не по молба на баща си, а да се позабавлява с вас…
Марк пламна:
— Вие не сте монаси, а мръсни гадове!
— Емоции, господин Бобров! Очевидно любовта прави чудеса с хората, а? Вие зарязахте всякаква предпазливост, господин Бобров. Успяхме да ви проследим от аерогарата до хотела. Сега Кристина Шилер ще гостува на нас, докато не ми доведете вашия Лисовски. Ясен ли съм? Впрочем имате пълната възможност да напуснете страната, стига да поискате.
— Не, не искам — намръщено поклати глава Марк.
— Така си и знаех — удовлетворено кимна Джон. — А за да не ме смятате за чак такъв изверг, ще ви дам помощник, който някога е живял в съветска Русия.
Джон натисна един бутон на интеркома и отривисто нареди:
— Да дойде Назарян!
Глава седма
Майсторът на компютърната игра
1.
— … Това е всичко, което мога да ви кажа по въпроса, драги Саша. Налице е противоречие, от което старият Мойсеев няма да извлече абсолютно никаква облага. Ако съм на грешен път, възложителят може само да се радва, още повече че няма да се наложи да плаща. Ако пък моите наблюдения се окажат верни, в което съм почти сигурен… не знам как господин Бибарцев ще се реши да ми плати хонорар. Така че, Сашенка, можем да смятаме моята работа за нещо като културно-просветна дейност на обществени начала, извършвана от пенсионерите в системата на прокуратурата.
С това резюме завърши Семьон Семьонович Мойсеев устния си рапорт за компютърните кражби в банка „Дук“.
Турецки изслуша стария си приятел и бивш колега внимателно, без да го прекъсва. Всъщност нямаше и нужда — Семьон Семьонович излагаше фактите обосновано и с необходимата квалификация. След направения отчет бившият прокурор и криминалист поизплакна пресиленото си гърло с малко чай, примесен с ром и мед.
Известно време Турецки мълча, премисляйки чутото. После ободряващо каза:
— Вие би трябвало да работите още много и много време, Семьон Семьонович. Колко вярно предположихте, че най-напред на мен ще трябва да кажете своите заключения. Аз ще ги предам дословно на Бибарцев и същевременно ще го накарам да ви изплати дължимия хонорар.
— Не, не бива да го карате!
— Защо?
— Разбирате ли, Саша, ако беше отказал да плати, това вече е друго. Сега можете само да му намекнете.
— Да де, ще му намекна, тоест… Как мислите, Семьон Семьонич, защо прави всичко това?
— Въпросът може да бъде поставен другояче — за кого?
— Смятате, че зад него стоят рекетьори?
— Никак не е изключено. Би било прекалено „жестоко“, както казват сега, да обираш родния си баща, за да имаш за джобни разноски. При това Бибарцев-старши е с модерни разбирания, взел го е на работа при себе си, дава му добра заплата.
— Хубаво е — въздъхна Турецки, — когато можеш да вземеш на работа детето си!
— Но невинаги, както се уверихте.
— Ех, Семьон Семьонович, нали знаете — и богатите също плачат! Не сте ли опитвали да пиете рома и чая поотделно?
— Ох, Саша, само газ и кръв не съм опитвал още!
— Значи, ще можем да обърнем по един чист ром, а? Навън е влажно и студено, пък и върлува страх от чеченски терористи…
— Абе то може, разбира се…
— Да не си спомнихте за ролята на пазач, която ви възложихме?
— Да. Свърши ли ви работа?
— И още как!
— Знаете ли, Саша, по какво се различават ромът и водката?
— По градусите?
— Не само. Ромът е тропическа напитка, той не загрява така, както водката.
— Имам и водка.
— Нима? О, бях забравил, Саша, колко много се издигнахте и какъв голям шеф станахте…
— Хайде и вие, Семьон Семьонич, перестройката ме издигна. А както ме е издигнала, така и ще ме събори…
— Само не казвайте, че не е по заслуги. Това вече ще бъде кокетство от ваша страна.
— Там е лошото, че понятието „заслуги“ се тълкува от всеки началник по различен начин. Но хайде да пием, Семьон Семьонич, за нас и нашите заслуги. Без притеснение!