— Мога ли да разчитам, че няма да отидете при баща ми?
— Най-напред трябва да узная причината за тази постъпка.
— Няма никаква причина! Колкото и да ми отпускаше старият за лични разходи, според европейските норми това са нищожни пари, седмичната заплата на най-неквалифицираните работници. А човек може да си намери съответните добри приятели и познати не в клас, над учебника, а в елитните клубове и заведения. Наистина баща ми урежда най-различни презентации, но на тях обикновено се събира най-отбрана паплач от журналисти и властници. Навярно той си въобразява, че в Германия всички бачкат като него. Бачкат, само че ония, които са на работа. А другите си гледат само живота! Та ето защо ми трябват тези пари! Вашият спец успял ли е да разбере, че аз ги внасям не по текуща сметка, а на срочен влог, само за лихва? Ето, това всъщност са причините. А, трябва да добавя също, че в никакъв случай не искам да живея и да работя тук. Независимо от всички реформи.
— Разбирам — почти съчувствено произнесе Турецки.
— Значи няма да отидете при стария? — повтори въпроса си Едик.
— За разрешаването на този проблем има няколко варианта. Първият и най-желаният според мен е вие лично да разкажете всичко на баща си. Вероятно той ще ви се накара едно хубаво, но после ще потули работата, като замрази тези пари за известно време, а с тях вие ще започнете самостоятелен бизнес някой ден. Най-напред обаче той ще ми се обади да попита дали не съм открил нещо. Аз ще го уверя, че засега не съм. А той ще ми заяви, че вече няма нужда да разследвам случая… и така баща ви ще бъде спокоен, че никой не е узнал за неговия позор. Вторият вариант, господин Бибарцев, е аз да му разкажа случилото се. Не се знае какъв ще бъде резултатът от този разговор, впрочем нещата може да се развият както и в първия вариант, но вече с цената на загубеното достойнство и доверие. Третият вариант: вие ще измолите от мен честната ми дума, че няма да ви издам. И аз ще удържа на думата си. Но ако продължите да крадете пари, баща ви ще наеме друг специалист и всичко ще свърши пак така, ако не и по-зле. Имате ли въпроси?
— Защо баща ми се обади точно на вас?
— Това не е толкова важно, но ще ви отговоря: защото навремето заедно тренирахме самбо.
— Ясно. А ще ми дадете ли време да си помисля?
— Само до довечера. Иначе от утре сутринта започва вторият вариант.
— А къде мога да ви намеря? Тук ли?
— Не. Кабинетът ми е в Главна прокуратура.
Турецки му подаде визитната си картичка, на която бяха отбелязани адресът и телефонът му.
— Непременно ще ви се обадя още днес…
Сега вече Едик приличаше на хлапак, смъмрен от кварталния.
— Непременно ми се обадете — кимна следователят.
Бибарцев си тръгна, а Турецки не можеше да се отърси от впечатлението, че младежът си отива не с чувство на благодарност, а по-скоро с някаква притаена злоба към него.
Александър Борисович се разходи из кабинета. По едно време се спря пред бюрото, взирайки се известно време в подноса, върху който бе сложена гарафата с вода и две чаши. Едната беше с дъното нагоре, както я бе оставила чистачката още сутринта, а другата бе още мокра, след като Едуард беше пил от нея.
„Ако тоя момък не е просто някакъв фантазьор — помисли си Турецки, — може би е доста сериозен противник. Това едно. Второ, не ми се ще да се занимавам с него, защото няма да мога да се отърва от Серьога.“
Той отвори елегантното си кожено куфарче, извади целофаново пликче и внимателно прибра в него чашата, която бе докосвал Едуард Бибарцев. Смяташе да я изпрати в лабораторията за снемане на пръстовите отпечатъци.
4.
Остатъкът от деня мина в рутинна работа. Вечерта Турецки се освободи доста рано — в осем часа. Много време му отне изготвянето на прокурорска заповед със задна дата, както и една проектозаповед, която да бъде подписана от шефа на отдела за борба с организираната престъпност при МВР, че капитан Марк Майер е командирован със специална задача в Германия и Япония в качеството си на оперативник, внедрен в престъпна банда. После трябваше да говори с познатите си от министерството, както и със съответните служби в Япония, за да не стане така, че техните оперативници да хвърлят Бобров-Майер в затвора, ако случайно попадне в ръцете им.