Отчайващо учтивите японци изразиха готовност за сътрудничество, особено във връзка със сектата „Пътят на истината“, но на няколко пъти и с хиляди извинения деликатно повтаряха, че не биха искали да приемат служител от руската криминална милиция. Същевременно отрупаха с комплименти московските си колеги, задето по-рано от тях са разбрали сериозната опасност, която крие дейността на новопоявилите се сектанти, и обещаха да поканят на гости представители на руската прокуратура, след като бъде приключено предварителното следствие за дейността на сектата в Япония.
Беше вече тъмно, когато Александър Борисович излезе на страничната уличка, където го чакаше преданата му стара лада. Влажният и неуморим пролетен вятър бе довял до центъра на столицата неизменно вълнуващия мирис на размразяваща се почва и на пробудили се от зимен сън дървета, макар и все още необлечени със зелена премяна. Турецки на няколко пъти жадно и дълбоко вдиша този коктейл от пролетни миризми, въпреки че вятърът по това време на годината е особено коварен.
Вече беше отключил колата, но все още не му се качваше на нея. Опитваше се да си обясни защо изведнъж го бе обзела някаква тревога. Аха, ето защо! Бе забелязал, че от резервоара на колата към задното колело се бе проточил почти неразличим в мрака тънък прозрачен шнур. Отвори вратичката над капачката на резервоара и видя, че проводникът е в бензина.
— Абе хубаво ми казваха колегите да си купя заключваща се капачка, че иначе всеки идиот може да ми сипе в бензина какви ли не гадости… — промърмори той угрижено.
След известни колебания реши да не рискува и не отвинти капачката. Погледна накъде отива другият край на проводника. Оказа се, че е вързан под таса на задното колело.
— Прилича на взривно устройство — изръмжа под нос Турецки. — Гордей се, мой човек, че дочака и на теб да спретнат атентат!
Огледа се. Наблизо не се виждаха деца. После с въздишка тръгна да се обади в Московското градско управление на МВР, за да му изпратят сапьори.
Взривното устройство, предназначено за някой твърде безгрижен и разсеян човек, беше просто по направа, но с голяма разрушителна сила. Единият край на проводника беше вързан за джантата на колелото, а на другия, който беше потопен в бензина, бяха сложени двеста грама тротил и запалка от граната. Колата потегля, колелото се превърта, дърпа проводника, халката на запалката се изтегля и тя дава искра, която взривява тротила заедно с бензина… И край на досадника Турецки!
Убийците бяха изпипали всичко добре, но очевидно бяха бързали. Цилиндърчето с тротила беше размекнато. Сигурно преди да бъде сложено в резервоара, то е било държано някъде на топло. Ето защо по него личаха два съвсем пресни пръстови отпечатъка, фактически готови за дактилоскопска обработка.
Като пъшкаше и псуваше полугласно, Александър Борисович заедно със сапьорите надникна във всяко ъгълче на колата, но не откри нищо друго опасно. Качи се и потегли към дома си, но този път беше доста нервен на волана.
Глава осма
Отново в резиденцията на учителя Като
1.
Марк успя да увери англоезичните монаси на учителя Като, че за търсенето на Лисовски трябва да има под ръка жив и невредим Борис Лазкин, тъй като сега недоверчивият беглец би се осмелил да влезе във връзка единствено с него.
Когато Марк се съгласи да търси Лисовски, монасите благоволиха да му уредят кратка среща с Кристина. Тя се стараеше да се държи бодро, но той веднага усети, че е доста уплашена.
— Не губи кураж — каза й Марк. — Още щом го намеря, веднага ще дойда да те взема.
— Добре, Ген, но не бих искала да ми прочистват мозъка с оня „шлем на спасението“, нали?
— Аз ги предупредих за това най-сериозно…
… В хотелския апартамент, където бяха отседнали с Кристина, Марк се срещна с Борис Лазкин и Георгий Назарян, който вече беше придобил нещо като комплекс от факта, че Лисовски бе избягал именно от него. Но той го изживяваше по някакъв особен начин — непрекъснато се заяждаше с Боря Лазкин.
Борис пък страдаше, че най-евтиното питие в тази страна е сакето — слаба оризова ракия, която на всичкото отгоре трябва да се загрява преди употреба. Такава беше ценовата политика на японците — всички вносни напитки, дори безалкохолните, струваха прекомерно скъпо. А монасите му бяха дали съвсем малко пари и затова бе принуден да се лиши дори от бирата. Плюс това вече не можеше да се разположи удобно в някой фотьойл или на дивана: освен че се беше изтормозил от ужаса да виси на ония синджири над огъня, той бе получил макар и не особено сериозни, но иначе доста болезнени изгаряния на седалищните части.