Марк и Назарян разбраха, че се обажда Лисовски. И единият, и другият едновременно дадоха знак на Борис да не казва, че са тук.
— … А ти как мислиш? — продължи разговора Борис. — Шефът ме изпрати да те търся… Абе спокойно, каква му е авантата да те убива? Нали имаме дългосрочен проект, няма да е само тая партида, а може по-нататък да се разплащаме за всяка поотделно… Е, влизам ти в положението, прилъгали те с по-голяма сума, но доколкото разбрах, май се е получил някакъв гаф… Искали да те минат?… Виждаш ли, а се правят иначе на големи светци!… Трябва да си поприказваме за нашата работа, какво ще кажеш?… Абе аз от де да знам?… Ето на, виждаш ли, но аз нямам никакви права! Значи, чакам те да дойдеш!… Какво?… Разбира се, че е чисто! Нали на всичките им видя сметката!
Борис затвори и погледна към Марк.
— Лисо беше, нали? — попита той.
— Да.
— И какво каза?
— Сега ще дойде.
— Откъде?
— Не ми каза. Пази бърлогата си в тайна.
Наложи се да чакат почти два часа. Накараха Назарян да излезе за известно време, за да не разбере Лисовски, че е подмамен в капан.
На Марк му мина през ум да се скрие, защото Лисовски знаеше кой всъщност е Гена Бобров. Но после реши, че няма значение дали ще бъде разкрита конспирацията му: с арестуването на Лисовски можеше да смята задачата си за приключена и да отиде с него до руското посолство, за да напуснат легално Страната на изгряващото слънце. Безупречен план, похвали се той, стига да нямаше в него едно „но“ на име Кристина.
2.
Още от вратата Александър Андреевич Лисовски усети, че всъщност Марк диктува положението, затова, докато разказваше оплетено и несвързано своите преживелици, се обръщаше само към него. Очевидно митарствата в чужбина доста бяха изтощили изпълнителния директор на фирма „Тонус“. Докато разправяше одисеята си, той непрекъснато подчертаваше, че всичките му действия са били продиктувани от страх за живота. Най-напред бил потресен и уплашен до дъното на душата си от зверското убийство на Тузик и Колбин. А след това пък го преследвали чак до Япония вдъхновителите и съучастниците на убийците…
— Всъщност вие знаете… — постоянно се обръщаше към Марк.
Дори Борис Лазкин се учуди на това.
— Ти що му приказваш на „вие“? — намръщено вметна той.
— Уважава ме — горделиво поясни Марк. — Не е зле и ти да ме четкаш, щото ако не бях аз, досега щеше да приличаш на печен глиган!
Борис премълча.
Преди още Лисовски да е завършил епопеята си, в стаята нахълта Георгий Назарян и веднага се насочи към него с ехидна усмивка.
Александър Андреевич пребледня, погледна умолително към Марк и разочаровано отбеляза:
— Значи сте комбина… Как не ви е срам!
— Ти кого имаш нахалството да обиждаш бе, помияр гаден?! — с кавказки темперамент възкликна Назарян. — Ограби ме до шушка!
— Стой! — заповяда Марк.
— Ти кво се обаждаш?! — обърна се Назарян към него с хищно оголени зъби. Естествено, нямаше намерение да го ухапе, но в ръката му проблесна нож.
— Ти тука нямаш думата, разбра ли? Що не си седнеш на задника и да чакаш, когато те попитат, а? Кво толкова се фуклявиш, да не ти е дал орден татко ти Като?!
Марк съвсем спокойно очакваше Назарян пръв да се нахвърли, сякаш без да обръща никакво внимание на ножа в ръката му. Това хладнокръвие обезкуражи арменеца. Той се спря на две крачки от Марк, размахвайки камата.
— Е, как е, убедих ли те?
— За кво? — попита насмешливо Марк. — Че си страхливец с нож в ръка? Убеди ме, разбира се!
— Ах ти, копеле!
Назарян се втурна към него.
Марк го пресрещна, като се отклони крачка встрани, сграбчи ръката му и бързо се завъртя в широк кръг около себе си. По необяснима за него причина Назарян бе принуден да потича наоколо му. В следващия миг Марк рязко се извърна в обратната посока, извивайки ръката му в китката. Сега вече, принуден от болката и от стремежа да спаси ръката си, Георгий се преобърна и тежко се строполи на пода.
Ножът остана в ръцете на Марк.
За няколко секунди Назарян изгуби съзнание. После със стон се понадигна и седна, като се държеше за навехнатата китка.
— Кво направи бе, копеле?!
— Нищо, ще ти мине. Ако ти бях простил, щеше да ми забиеш ножа в гърба.
Лисовски гледаше Марк с благодарност, а Лазкин — със страх.