— Виж какво, гражданино Лисовски — каза Марк. — Искаме или не, трябва да дадем твоята плячка на ония японски попове, защото са ни хванали за гушата…
С дрезгав от преживените вълнения глас Лисовски предложи:
— Пуснете телевизора да видим новините.
— Защо?
— Да видим новините!
— Не ми ходи по нервите, Лисовски! От японски разбирам само думата „гейша“.
— То всичко си се разбира и без думи.
Марк изпълни молбата му и включи големия „Панасоник“, поставен върху блестяща еднокрака стойка.
Екранът светна. В момента течеше изпълнението на някаква японска рок група. Музикантите се кълчеха и подскачаха по западен маниер, което се стори на Марк някак неестествено.
— И къде са ти новините?
Лисовски погледна часовника си.
— След една-две минути започват.
И наистина, когато рок групата изскимтя финала на песента си, на екрана се появи „шапката“ за информационната емисия и в следващия миг миловидна девойка зачете новините с мелодичен и нежен глас. Човек би останал с впечатлението, че тя разказва за нещо приятно и лирично, ако не бяха репортажните кадри. Девойката изчезна от екрана, чуваше се само гласът. В момента операторите излъчваха директен репортаж от улицата, на която се намираше центърът на църквата „Пътят на истината“. Платното пред главния вход и всички съседни улици бяха задръстени от тъмни полицейски автобуси и леки коли със святкащи буркани на покривите. Зад автомобилите се криеха въоръжени с автомати и снайпери полицаи и барети от японските специални части.
— Какво е това? — възкликна Марк.
Забравил за болката си, Георгий беше вперил очи в екрана. Когато чу въпроса, машинално отговори:
— Полицията е предявила обвинение на Тацуо Като за терористичния акт с отровен газ в супермаркета. Дошли са да го арестуват, но ония вътре са се барикадирали, дори стрелят…
„Кристина!“ — сякаш избухна експлозия в главата на Марк.
— Лисовски! Трябва да отидем там!
— Какво говориш? — размаха той ръце от ужас. — Ако искате, ме убийте, но аз от тук не мърдам! Там ни чака сигурна смърт! Ще ни гръмнат, без да се замислят!
— А ти какво ще кажеш, Георгий?
— Разбира се, че трябва да се омитаме!
— Тогава дай ми бумагите, Лисовски, и изчезвайте.
Напълно объркан, Александър Андреевич смаяно се опули насреща му. По логиката на нещата тоя внедрен оперативник първи би трябвало да си плюе на петите, а още повече с документацията за технологията… Или и него са подкупили? Но кой? Може би японското разузнаване? „Впрочем, какво ме засяга — реши Лисовски, — щом като не ме арестува! И слава богу!“
Бръкна с трепереща ръка във вътрешния джоб на якето си, доста измачкано и зацапано, извади увития с целофан микрофилм и багажната квитанция и ги даде на Марк с думите:
— Знайте, че отивате на сигурна смърт!
— Ще видим. Значи се разбираме така: ако искате, изчакайте ме тук, а после заедно ще се измъкваме. Ако ли не — пръждосвайте се накъдето ви видят очите…
И той излезе.
Тримата японци в скоростния асансьор се дръпнаха по-надалеч от Марк, сякаш изпитваха неописуемо отвращение от този едър бял човек. Същото отношение Марк почувства и в метрото, където съседите му при първа възможност отиваха да седнат на друго място, само и само да не са близо до този чужденец. Обикновено Марк се засягаше от подобно държание, но сега нямаше време да мисли за това…
3.
Небостъргачът, в който първите три етажа бяха заети от резиденцията на учителя Като, беше обграден от десетки полицаи. Нямаше никаква възможност да се мине през този обръч. Марк дори не направи опит, за да не го цапардосат с някоя палка по главата. Като се смеси с тълпата любопитни, застанали на достатъчно безопасно разстояние, Марк се опита да открие някаква, дори най-малка пролука в стройните редици на полицаите. Но обсадата бе организирана по всички правила на тактиката. Освен че беше плътно обкръжен, небостъргачът бе осветен от мощни прожектори, а военни хеликоптери патрулираха на нивото на горните етажи. Полицаите предупредително стреляха. Много от големите прозорци бяха изпотрошени от куршумите. Ако оградата беше изолирана и с малко по-друга форма, всичко това много би напомняло за събитията в Москва през октомври деветдесет и трета година. Разбира се, ако имаше и танкове…