Марк се притесняваше, че не разбира японски — не можеше да се ориентира какви действия ще предприемат бойците от специалните части, — затова се налагаше сам да решава какво да направи. Най-напред трябваше да проникне в сградата. Съдейки по това колко смело я обстрелват полицаите, очевидно всички наематели, нямащи нищо общо с учителя Като, са били предварително евакуирани. Вероятно по етажите са оставени патрули, за да не позволят на монасите да се пръснат из целия небостъргач, тогава щеше да бъде много по-трудно да бъдат изкарани навън.
Марк изобщо не се замисляше как ще обясни присъствието си, ако някой от пазителите на реда се заяде с него. Мислите му бяха погълнати само от едно: как да проникне в сградата. Общоизвестно е колко нагъсто е застроена японската столица. Сега това се оказа добре дошло за Марк. До обсадения небостъргач имаше още един такъв двайсететажен гигант от стоманобетон и стъкло. Деляха ги не повече от три метра празно пространство. Някъде при петнайсетия етаж Марк съгледа един стол-люлка за миене на прозорци. Очевидно набързо бяха прогонили мияча преди обсадата на съседната сграда, без дори да му дадат възможност да спусне долу простото си приспособление.
Марк разчиташе единствено на това, че полицаите по цял свят са еднакви — интересуват се само от обекта, за който са изпратени, и не обръщат внимание на нищо друго.
Той заобиколи тълпата от любопитни и се приближи към небостъргача близнак откъм другата страна. Вече се стъмваше. Уличното осветление и светлинните реклами създаваха впечатление за някакъв фантастичен карнавал. В момента двата небостъргача тънеха в мрак за разлика от другите две сгради.
Тъй като и бездруго не разбираше езика, Марк не се заслушваше в командите, усилени от мегафоните, но по действията на полицията, която явно предпочиташе тактиката на продължителна обсада и преговори, той се досети, че баретите не щурмуват резиденцията на Тацуо Като само защото вътре има много заложници.
Това всъщност му даваше известен шанс. В краен случай, ако не успее да се измъкне навреме, можеше да се представи за заложник. Разбира се, вратата на централния вход на небостъргача близнак беше заключена. Вероятно вътре имаше охрана и почти сигурно японските пазачи не спяха нощем като повечето си руски колеги. Но дори тук да е бил назначен някой поспаланко, той по-скоро би зяпал през прозореца, защото в непосредствена близост се разиграваше истински екшън без изкуствени ефекти и каскади.
При задната част на сградата Марк видя струпани камъни, между които ромолеше изкуствено ручейче, и тънки криви дръвчета. Очевидно това беше малък двор, нещо като лятна градина за почивка и размисъл. Откъм улицата дворът беше заграден от нисък декоративен плет. По задната стена на небостъргача се изкачваше зигзагообразно черна пожарна стълба. Явно той е бил построен доста отдавна, когато още не са били открити модерните начини за бърза евакуация на хората, попаднали в огнен капан.
„Интересно дали ще мога да вляза през покрива“, гадаеше Марк, като същевременно преценяваше как да стигне до първото стъпало на пожарната стълба. Подсетиха го крехките на вид пластмасови кофи за боклук.
Източният мегаполис, възприел и унифицирал според собствените си нужди западния стил и западните скорости, се бе отдал на шумния си вечерен живот. Автомобилите фучаха по надлезите и естакадите, сякаш набираха скорост да излетят в небето. Долу от многобройните барчета, ресторанти и дискотеки се чуваше музика и човешки гласове. Някъде за кратко време завиваше сирената на полицейска кола или на линейка. И добре, че никой не обръщаше внимание на безумеца, който се качваше по хлъзгавите, мокри от вечерната мъгла тесни железни стъпала на почти стометрова височина.
4.
Най-после Марк излезе на покрива, който се оказа плосък. Но двете железни врати, през които можеше да се влезе в сградата, се оказаха заключени отвътре. Марк намери мястото, където за колоните на вентилационната шахта бе монтирана и закрепена люлката на мияча. Устройството беше с електромотор, за да може люлката да се движи нагоре и надолу. Очевидно командното табло се намираше в самата люлка, затова Марк не можа да я изтегли нагоре.
Той огледа покрива на съседния небостъргач. Там нямаше никого. Хеликоптерите също си бяха отишли. По всяка вероятност специалните части се бяха подготвили за продължителна обсада. Отдолу се чуваха обичайните при такива случаи отривисти команди и ревящите двигатели на многобройните автомобили. Марк плъзна поглед по отсрещната стена: съвсем гладка и със сравнително малки прозорци без первази. „При това със сигурност са залостени отвътре, така че ще се наложи да разбивам стъклото“, отбеляза си Марк. После провери как са обтегнати гъвкавите стоманени въжета, на които се държеше люлката. Увери се, че макар и трудно, ще може да се спусне по тях. Единственото неудобство беше, че въжетата бяха обилно намазани с грес. Значи ще трябва да се появи пред Кристина черен като коминочистач и лъхащ на смазка, при това доста гранясала.