А и нямаше ръкавици, така че изобщо не можеше да мисли за благополучно спускане. Ако се хване с голи ръце за студеното и хлъзгаво от греста въже, ще се плъзне надолу толкова бързо, че не само ще разрани дланите си до кокал, но може да стане и нещо по-страшно. Налагаше се да пожертва ръкавите на якето. Свидеше му се, естествено — кой знае кога би имал възможност да си купи ново. Добре поне, че е с гумени подметки и ще се задържа по стената с носовете на обувките, за да позабави хлъзгането надолу.
Марк разкопча якето и изтегли ръкавите върху дланите си, хвана се здраво за въжето и предпазливо спусна крака в пропастта на ръба на покрива. С всички сили се опитваше да се държи за въжето на едно място, но от тежестта на собственото си тяло той все пак се плъзгаше надолу. Спускането въпреки всичко мина удивително благополучно, като се изключат прокъсаните ръкави на якето.
Марк предпазливо се намести на люлката и въздъхна с облекчение, мислено оплаквайки якето. Реши да изчака няколко минути, в случай че някой го е забелязал как пълзи надолу по стената. Но не се чу нищо.
Отсреща се издигаше страничната стена на обсадената сграда с тъмни, слепи прозорци. Но до един от прозорците, може би на осемнайсетия етаж, Марк съгледа спътникова антена. Ако успееше достатъчно силно да се залюлее с люлката, вероятно би могъл да стигне до тази огромна чиния, да се хване за нея, а после да моли Бога скрепителните болтове да издържат тежестта му.
Отблъсна се с ръка от стената. Люлката се раздвижи сравнително леко, но връщайки се в изходното си положение, доста силно се удари в стената. Е, и все пак трябваше да опита отново. Намери командното табло и със затаен дъх натисна два бутона: единия, който включва мотора, и другия, с изрисувана стрелка, сочеща нагоре. Очакваше, че сега моторът шумно ще забръмчи, въжетата ще заскърцат, навивайки се на барабана, а металната люлка ще задрънчи, и тогава вече баретите най-после ще се заинтересуват какво става горе. Но люлката плавно потегли, почти безшумно, а моторът, който беше на покрива, изобщо не се чуваше, дори Марк не го долавяше. Той спря люлката на осемнайсетия етаж и внимателно проучи ситуацията. Стената на съседната сграда изглеждаше доста наблизо, сякаш можеше да я стигне с ръка. Но за жалост до нея имаше не по-малко от два метра и половина. Марк погледна надолу. В тесния проход между небостъргачите имаше петнайсетина души от баретите. Очевидно бяха започнали поредните пререкания между полицията и обсадените, защото вниманието на баретите беше съсредоточено върху първите три етажа, откъдето някой можеше да скочи, използвайки суматохата.
В яркожълтото метално сандъче с инструменти Марк откри един чук, доста подобрен и приспособен за работа от мияча на стъкла, за което Марк му беше искрено признателен — на дръжката му имаше дупка, през която беше прекарана кожена каишка, така че при нужда чукът можеше да се закачи като гривна и да не пречи при другата работа, а същевременно да бъде винаги под ръка. Марк надяна каишката на ръката си, обърна се с лице към антената и се отблъсна с крак от стената. Но размахът се оказа слаб и не можа да достигне антената. Когато люлката стремително тръгна назад, Марк се хвана с две ръце за страничните пречки и се опита да смекчи с крака удара в стената. Общо взето успя, но люлката все пак се удари. Марк си помисли, че след още два-три подобни опита полицаите долу ще вземат да чуят шума и ще довтасат на покрива, за да проверят кой така хулиганства по висините.
Втория път се отблъсна по-силно, но успя да докосне гладкия ръб на антената само с върховете на пръстите си. Колкото и да се опитваше да удържи връщането на люлката към стената, този път тя се удари доста по-шумно. Докато се готвеше за третия опит, отдолу се чуха тревожни гърлени викове. Изглежда, го бяха открили, но това означаваше, че трябва да успее — сега или никога. Те можеха съвсем лесно да го свалят отгоре като глухар — ще го гръмнат с някой снайпер, и толкоз.
Още едно отблъскване. Марк вече не разчиташе само на силата на краката си. Когато амплитудата на залюляването стигна крайната си точка, за част от секундата точно преди връщането обратно Марк се метна напред, пренебрегнал всичките си опасения, с единствената цел да се хване за антената и да се задържи там, ако ще и със зъби. И когато вече го беше обзел страхът от зеещата под него пропаст, Марк усети, че се държи с ръце и крака за антената. Без да губи нито секунда, той се намести по-удобно върху голямата гладка чиния и разби с чука стъклото на близкия прозорец. После разчисти с крак стъклата, останали в рамката…