Съдейки по високите крясъци, тревогата долу нарастваше. Неочаквано лъч на прожектор се стрелна към празната люлка, която, удряйки се лекичко в стената, продължаваше да убива натрапените й неправилни движения.
Марк изпревари хищното острие на лъча, който щеше да го направи удобна и привлекателна мишена за някой снайперист. Мушна се ловко през прозореца и потъна в мрака, лъхащ на пластмаса и изкуствена кожа.
Глава девета
Бягство под земята
1.
Марк не запали осветлението в стаята, където беше попаднал — японските барети всеки миг щяха да открият прозореца със счупеното стъкло и да разберат каква е работата. Лъчът на прожектора вече опипваше чинията на сателитната антена, блеснала със сребриста светлина, а миг по-късно се спря на счупения прозорец.
Марк се втурна към вратата, но тя беше заключена. Натисна я с рамо само веднъж, езичето на ключалката изскочи от леглото си и вратата се отвори. Светкавично се метна на пода и се претърколи, в случай че има някой в коридора, особено ако той е нервен автоматчик и го дебне. „А аз нямам никакво оръжие“, сети се със закъсняло отчаяние Марк. Единственото, с което можеше да се противопостави на полицейската агресия, беше служебната му карта със снимка, на която е с капитанската си униформа. Но вместо да помогне, това можеше да усложни положението му. Току-виж някой бдителен полицай го помисли за военен шпионин, внедряващ се в отбранителната система на Страната на изгряващото слънце с помощта на великия учител Като.
По дългия коридор не се виждаше никой. Синкавата светлина на кръглите плафони — дежурното осветление, — разсейваше гъстия мрак в двата края на коридора. В единия забеляза асансьорните врати, а в другия — вратата към стълбищната площадка. Реши, че е рисковано да използва асансьор: ако по етажите над резиденцията на Като са оставени патрули, а той беше съвсем сигурен, че това е сторено, направо ще се напъха в ръцете им.
Стълбището бе поддържано в пълен ред, на всяка площадка гореше дежурната лампичка, така че Марк слизаше доста бързо, без да рискува да си счупи врата.
Скоро стигна до третия етаж. Можеше да дойде и по-бързо, но от предпазливост, която в подобни ситуации никога не е излишна, той се бе спирал на всяка площадка, за да се вслушва в шума, който нарастваше със слизането му на всеки по-долен етаж.
Не можеше да се каже, че бойците от специалните части не спазват правилата. Те имаха за задача да не пропускат никого до втория етаж, както и да заловят всеки, който е решил да се измъкне оттам. За тези млади момчета бе съвсем чуждо и старомодно такова понятие като „стълбище“, което не те вози като ескалатор. Та понеже и работещите в сградата не ползваха стълбището, на всеки нечетен етаж вратата на площадката беше заключена. Бойците от взвода, изпратен на третия етаж, не си бяха дали труда да проверят каква е тая врата, на която пише „Без изход“. Щом като е заключена, значи никой не може да мине през нея, ако пък се опита, ще му дадат да разбере!
Марк не можеше да повярва на очите си: зад стъклената врата към фоайето на третия етаж високо приказваха и се смееха мускулести тъмнокоси младежи, а отвън на площадката нямаше абсолютно никой! Голям смях ще падне, ако се окаже, че Като и неговите монаси също седят зад заключената врата и не се решават да разбият бравата.
Дебелото сантиметър и половина стъкло беше прозрачно, но долната част на рамката беше доста висока, да не би някой от непредпазливост да го ритне. Откъм фоайето падаше широка ивица светлина върху площадката и затова Марк не се осмели да мине на два скока осветеното пространство — току-виж някой случайно се обърне и го забележи. Предпочете да легне и да се претърколи покрай вратата до стъпалата, водещи към втория етаж. И пак така предпазливо, със затаен дъх, стараейки се да стъпва безшумно, продължи по стълбите надолу.