— Виж какво, в Челябинск ги има всякакви: и пънкари, и рокери, и всякакви гъзари, извинявай за израза. Кой за каквото го бива, с това се изявява. Но в Копеевск едва ли има такива. Освен баптисти.
— За убийството са могли да пристигнат и от Челябинск.
— Да, така е — съгласи се Сергеев. — Но аз мисля, че са имали за цел да убият само една жертва, а другите двама са ликвидирани като свидетели.
— Добре. Но кой тогава е бил набелязаната жертва? Следиш ли отблизо криминалните среди?
— Доколкото ми е възможно.
— Може би сред младите, отскоро признати бандити е имало някои, които са искали да елиминират Генерала? Или пък той не е споделил с някого сферата си на действие? Не е ли стигала до тебе подобна информация?
— Не. Веднага щях да ти кажа. Тук всичко е тихо. Наистина, върлуват казаците, но с нашите бандити те си имат, как да го кажа… паритет. Всеки си оре в неговата нивичка. Дори и да се скарат, то става само заради някоя фльорца.
— Докато не разберем две неща, драги ми Миша, да знаеш, че нищо няма да открием.
— И кои са те?
— На каква основа е почивало близкото и трогателно приятелство на директора с тоя бандит, това едно. И второ, кой е бил набелязаната жертва.
— Има още един въпрос, който бих задал, ако бях в състояние да му отговоря, без да се отделям от топлата печка. И той е: защо Генерала е отишъл във вилата на Тузик без своите биячи.
— Без кого?
— Без бодигардовете, както ги наричат сега.
— Ето на, въпросите са повече, отколкото би могла да роди бедната ми глава!
— В такъв случай нека да последваме старата народна рецепта: утрото е по-мъдро от вечерта.
С тези думи Михаил Сергеев изпрати госта си до спалнята, а той самият се настани да спи в едно от креслата в хола. От известно време можеше да спи само седнал. Виновник за това беше Фрол Колбин, но сега полковникът не изпитваше злорадство за грозната и мъчителна смърт на дългогодишния си враг. По-скоро обратно, той беше склонен да мисли, че със смъртта си Генерала му бе нанесъл сериозен удар.
2.
Както мнозина в нашето смутно време, така и Александър Андреевич Лисовски водеше двойствен живот, при което се опитваше да извлече максимална изгода и от двете части на своето пълноценно и напрегнато съществуване. Ето защо в светлата му половина той беше другарят Лисовски — началник-отдел на „Тонус“, малко дъщерно предприятие на завод „Маяк“. А в сенчестата половина беше помощник на Генерала и се подвизаваше под прякора Лисо. Така че никак не бе трудно да се обърка кога на кое име да отговаря, особено щом като директор на „Тонус“ беше Фрол Алексеевич Колбин, с други думи — Генерала. Такава беше диалектиката. С известни познания за хората и умение да лавира, изглаждайки острите ръбове, Лисовски можеше да работи дълго, да печели много и тайно да си мечтае за времето, когато развитието на нещата и доходите ще му позволяват да почива по-дълго, отколкото да работи, и то да почива по възможно най-комфортния начин. При правовата и икономическа неразбория, която цареше в страната, и при условие, че фактически всички сделки на „Тонус“ се извършваха легално, той нямаше от какво да се страхува.
Обаче се случи непоправимото. Когато се обади Георгий Николаев, заместникът на Тузик, и с треперещ глас му съобщи, че директорът и неговото приятелче Колбин са били заклани като свине, Лисо едва не припадна. Разбра, че нещата са много сериозни. Две седмици преди това кошмарно убийство Генерала му бе разказал, без особено да откровеничи, че някакви съмнителни типове са надушили нещо за немския им контракт и са му предлагали да го откупят. А докато говореше за това, Генерала го гледаше с подозрение, навярно преценявайки дали човек с такъв хитър прякор като Лисо не се е продал на някого. Тогава Лисовски успя да го успокои, пък и Генерала сам се отказа от своите подозрения, очевидно след трезви разсъждения. И ето каква стана тя…
Николаев целият се тресеше, докато разказваше какво е видял, когато са го извикали за идентификация на труповете. А на Лисо му се доповръща само докато слушаше. Но когато осъзна, че сега цялата сделка увисва само на него, Лариска и Борка… Да, но те двамата си седят на завет в Германия и чакат рибката да доплува в тигана, а тук виж каква касапница настана!
От две неща се страхуваше най-много Александър Лисовски. Първо, че Тузик и Фрол са били убити от същите типове, надушили сделката. Ако това е тяхна работа, значи те хич не са дребни мошеници и рано или късно ще стигнат до него. И второ, Генерала. Той бе поставен на това място по решение на общото събрание на бандитските босове и никой нямаше право да посяга на живота му. Сега те ще свикат извънредно заседание, за да си изяснят чии ръце са изцапани с кръв, кой не е бил достатъчно бдителен. И ще се окаже, че не друг, ами Лисо!… А всъщност той дори не биваше да присъства на тази среща, не беше достоен да седи наравно с признатите бандити, защото благодарение на хитростта си нито веднъж не беше пращан на лагер. С други думи, беше само приобщен към тяхната дейност. И освен че ще го разпитват защо Генерала е отишъл във вилата без охрана, босовете ще изберат заместник на убития „губернатор“, за да контролира територията, да обединява и помирява местните бандитски групировки. И, разбира се, новият генерал автоматично ще поеме ръководството на „Тонус“ и не се знае дали ще поиска да държи Лисо. Ако не поиска, единственият изход на Лисо ще бъде да изчезне час по-скоро, и то без да оставя никакви следи. Да, но пък не му се щеше да го прави!