— Я стига сте шушукали! — обърна се към тях Джон. — Внимавайте, отключвам вече.
Желязната врата се отвори леко, без да скърца, явно някой старателно бе смазал пантите. От черния проход лъхна мирис на влажна пръст, примесен със специфичната миризма на влажен цимент.
— Имаш ли фенерче?
— Разбира се.
— Внимавайте — обади се Като, — наскоро имаше леко земетресение. Да не е станало някъде срутване.
— Защо сте бързали да копаете, без да слагате подпори? — ядно попита Джон.
— След като се натъкнахме на стената, укрепването на тунела бе вече излишно.
Както изглежда, за подземния проход знаеха съвсем ограничен брой хора от самата секта, а какво остава за градските власти и полицията. Така че тук явно нямаше засада и четиримата бегълци, осветявайки си пътя с фенерчето, слязоха един след друг по меките глинести и хлъзгави стъпала още няколко метра под земята, след което се озоваха в тесен и доста нисък тунел — японците го бяха копали според ръста си. Краката затъваха във влажната земя.
— Добре че съм с ботуши — прошепна Кристина. — Ужасно ме е страх от плъхове, а тука сигурно е пълно…
Впечатлението от пътешествието през тунела не беше от най-приятните. Тежкият и спарен въздух, жвакащата кал и скритите опасения, че стената ще се окаже доста солидна, а експлозивът — недостатъчен, — при което ще се наложи да се връщат обратно, допълнително понижаваха настроението на бегълците. Марк имаше чувството, че се провира по следите на някой гигантски дъждовен червей…
Добре поне, че тунелът не беше дълъг. Скоро стигнаха до стената. Тя се оказа наистина доста солидна, от бетон, така че тротилът, който беше взел Джон, нямаше да е достатъчен за разрушаването й. Но на едно място Марк забеляза, че мазилката е махната заедно с част от бетоновия пласт, при което се образуваше вдлъбнатина, изрязана във форма на квадрат. Дори наблизо се търкаляха строителните отпадъци.
— Но как сте успели? — не се стърпя да не попита той.
— Мен ли питате? — обади се Джон.
— Не, светеца.
След като изслуша превода на Кристина, Като лаконично отговори:
— С японска техника.
— Какво ще правим сега? — попита Джон. — Ще я взривяваме ли, или така ще я избиваме? Някой ходил ли е в гаража? Какво има от другата страна?
— Декоративни плочки, ако не се лъжа — отговори Като.
— Ще се помъчим да я избием — реши Джон. — Жалко, Като, че не сте каратист! Иначе сега съвсем тихо и акуратно щяхте да свършите тая работа…
— Силата на духа е по-важна от юмрука — важно отговори светият отец.
— Много има да чакаме, докато пробиете тая стена със силата на духа — въздъхна Джон.
— Добре, дръпнете се назад и осветявайте стената! — заповяда учителят Като.
4.
Тримата послушно изпълниха нареждането му. Джон насочи лъча на фенерчето към гладката кафеникаво сива повърхност с прозираща през хоросана в изрязания квадрат ситна и тънка арматурна мрежа.
Въздребният Като отпуснато и сякаш колебливо застана на шейсетина сантиметра от стената. Няколко секунди остана така, вглъбен в себе си, след което ръцете и краката му се мярнаха в светлината на фенерчето в някакъв бърз танц. Разнесе се глух тропот, сякаш в стената бяха хвърлени тежки камъни. И в настъпилата тишина се чу как се посипа по земята разтрошената мазилка.
— Е, браво! — възторжено възкликна Джон, когато видя, че равната гладка стена, която ги бе посрещнала, сега бе напукана и изкорубена, сякаш в нея се бе блъснал булдозер.
— А, лесно беше — промърмори Като. — Бетоновият пласт е тънък.
После работата тръгна доста по-бодро и весело. Кристина светеше с фенерчето, а тримата мъже бързо къртеха парчета мазилка и бетон, разкъсваха арматурната мрежа, избиваха декоративните плочки.
Колкото повече се разширяваше отворът в стената, толкова по-светло ставаше в тунела. Скоро фенерчето стана излишно.
Първи се провря Джон с автомата и веднага се сблъска с един служител от гаража във фирмен комбинезон „Тойота“. Японецът, който бе на средна възраст и с очила, беше дошъл да провери какви са тези непонятни шумове в поверената му територия. Когато видя дупката в стената и излезлия от нея мъж, служителят понечи да извика, но Джон му показа автомата и долепи пръст до устните си.