Японецът бавно затвори уста и мълчаливо взе да наблюдава как от дупката излизат още трима души един след друг — мръсни и страшни. Една жена и двама мъже, от които единият беше истински японец с добре познато лице.
— Давате ли коли под наем? — попита го Кристина.
През това време Джон и Марк внимателно оглеждаха гаража.
Кристина завлече очилатия японец в канцеларията, но тъкмо когато привършиха оформянето на документите за колата, в гаража влетя с виеща сирена и скърцащи спирачки един полицейски автомобил. Вероятно преди да погледне какво става при стената, служителят все пак се бе обадил в полицията.
Увлечението по външните ефекти донякъде попречи на пазителите на реда точно и безпогрешно да изпълнят задълженията си. От колата те не можеха да забележат отвора в стената, прикрит от няколко паркирани автомобила. В тези трийсетина секунди, докато полицаите се оглеждаха да се ориентират в обстановката, стана следното: Марк се втурна към Кристина, която излизаше от канцеларията с ключове в ръка, сочейки му малка червена кола. Джон се прикри зад един от паркираните автомобили, стискайки автомата.
Тишината бе нарушена от Тацуо Като, който излезе с един голям джип Нисан и закрещя нещо, сочейки към Джон. Полицаите тутакси се обърнаха към злочестия американец и вдигнаха срещу него късите си черни автомати, при което кратко излаяха някаква команда. Дори изобщо да не знаеше японски, Джон веднага щеше да ги разбере. Бързо хвърли оръжието и вдигна ръце.
… Ниската червена спортна кола безпрепятствено излезе от широкия ярко осветен тунел на гаража и бързо се отправи към район Гиндза.
— Какво изкрещя оня мошеник? — полюбопитства Марк.
— Въоръжен терорист, дръжте го!
Кристина седеше зад волана със зачервено от преживените приключения лице.
— Коварно постъпи, но ни помогна — отбеляза Марк.
— Не ще да е от любов към нас.
— То се знае. А сега къде отиваме, ако не е тайна?
— При майка ми. Тя държи японски хотел и има малка школа за гейши. Там можем да си отпочинем добре и да изчакаме да свърши олелията. Пък и нали обещах да ти покажа как се обичат хората в Япония…
Глава десета
Синчето идва при баща си
1.
Александър Борисович Турецки отиваше на среща с управителя на банка „Дук“ Сергей Бибарцев. Предстоеше му труден разговор. И тъй като щеше да бъде неприятен и за двамата, но в по-голяма степен за Бибарцев, следователят учтиво отказа да го вземат с банковата лимузина, а тръгна със своята престара лада.
В чантата си, небрежно хвърлена на задната седалка, той носеше документи, с които щеше да се аргументира в разговора си. Искрено съчувстваше на Сергей Бибарцев, но можеше да му помогне само с едно — да отиде лично и пръв да му разкаже всичко.
В стаята за почивка на банковия управител отново бе сервирана богата трапеза.
— А, не, не, Серьожа — още от вратата заяви Турецки. — Този път никакви почерпки! Чака ме още маса работа, пък и няма особен повод да се черпим.
— Защо, още ли не се е справил твоят добър специалист? — с неуверена усмивка опита да се пошегува Бибарцев. — Затова ли идваш лично да ми докладваш? Отрицателният резултат също е резултат, Саша! Ако знам, че вършее някой от моите хора, ще го открия при всички случаи. Ако пък твоят специалист не е могъл да изрови нищо, значи защитната ми система е „бетон арме“! Като в Америка!
— И американските издишат — отбеляза Турецки. — Не си ли чувал, че питерският програмист Левин е влязъл в компютърната система на най-голямата американска банка и я обрулил отначало с три милиона долара, а после с още няколко?
— Абе чувал съм — махна с ръка Бибарцев. — Не можеш да имаш пълно доверие на тия компютри!
— Колко ти отмъкнаха?
Усмивката изчезна от лицето на банкера.
— Към половин милион долара.
— Вече са повече — седемстотин и петдесет хиляди — коригира го Турецки.
— Какво говориш?!
Бибарцев тежко се отпусна в креслото, което се заклати под него, сякаш всеки миг ще се разпадне. Хващайки се с дебелите си пръсти за плота на масата, той спря клатушкането, наля си чаша водка „Абсолют“ и я изпи. Изяде парченце лимон и дрезгаво попита, като се наведе напред:
— Кажи ми всичко, което знаеш, Александър Борисич! Кой иска да ме разори? Конкурентите? Крадци?