— Разумно сте постъпили, като не сте злоупотребявали с тази съмнителна привилегия, но грешката е, че тя изобщо е била въведена тук. Именно от това се е възползвал крадецът. Имитирайки гласа ви по телефона, той е давал съответните разпореждания в отдела и е бил толкова сигурен в спазването на банковия режим, че никога не е проверявал дали са изпълнени нарежданията му. Затова пък ние направихме проверката.
— И? — нетърпеливо го подкани Сергей Бибарцев.
Едик бе престанал да се занимава с броеницата и също внимателно зачака отговора.
— Точно в дните, когато вашият артистично надарен служител е ходил в закусвалнята, операторите са получавали нареждане от шефа на банката за превеждане на някакви закодирани суми по не по-малко закодирани сметки. Вие сте станали жертва на собствената си секретност: тъй като всичко е изразено в кодове — цифрени, буквени и най-различни други, — твърде сложно е веднага да се проследи къде и кога са отивали парите. А тъй като крадецът е обирал своята банка, никой не е повдигал въпрос и затова толкова време нищо не сте знаели. Ние се наехме и с тая работа. Установихме, че сумите са били превеждани в Съединените американски щати.
— Нищо чудно: нашата банка работи с някои големи фирми и банки, които инвестират в Русия… — започна с известна нотка на гордост за своята рожба управителят, но изведнъж се сепна: — Какво?! Да не искаш да кажеш…
— Не, не — бързо го прекъсна Турецки. — Пипалата ми не стигнаха толкова далеч. Ще ти оставя номера на сметката, по която са били превеждани парите в дните, когато твоят служител е обядвал в закусвалнята. Съвкупната сума от направените преводи точно съответства на липсите от твоите авоари.
— Кажи ми кой е? — процеди Сергей Бибарцев, сграбчвайки една бутилка.
— Чакай малко. Всяко нещо с времето си…
— Виждаш ли, Едик, какви неща стават?! — възкликна с дълбоко огорчение бащата. — И после имай доверие на хората!
Александър Борисович с неприкрито любопитство впери очи в Едуард. А младежът запази нехайния си вид, като избягваше да го поглежда, както и да среща погледа на баща си.
— Налага ми се да поизляза, татко — небрежно подхвърли той, прехвърляйки зърната на броеницата си.
— Чакай! — вместо бащата строго му каза Турецки. — Постой още малко, свършвам вече. И така, след като разполагахме вече с цялата гореизложена информация, ние подложихме за един ден вашия крадец на скрито наблюдение. В един от своите определени дни, поредния след последното изпомпване на пари от вашата банка към тази в Америка, нашият обект отиде в централната поща и даде поръчка за телефонен разговор с Лос Анджелис. С кого разговаряхте там, Едуард Сергеевич?
— Какво? Какво? Какво?!…
Втренчил очи в Турецки, потресеният Сергей Николаевич Бибарцев извикваше своето „какво“ всеки път по-високо и по-високо, сякаш участва в някакъв конкурс.
Едуард бавно се надигна от стола, после протегна ръка към дръжката на вратата.
— Слушай, момче, ако сега избягаш от тук, аз ще издам заповед за твоето арестуване — парира замаскирания му порив Турецки.
— Арестуване ли? — уморено и глухо повтори като ехо Сергей Бибарцев.
— Извини ме, Сергей Николаевич, но до последния миг протаках разговора, с надеждата, че той сам ще ти признае, и ще ни избави — както тебе, така и мен — от този неприятен разговор. Онзи ден го извиках в прокуратурата, намерих благовиден предлог за това, разказах му, че по твоя молба сме търсили злосторника и накрая сме разкрили, че това е той. Едуард ми даде покъртителни обяснения защо са му трябвали тези пари и обеща лично да ти разкаже всичко, така че вие двамата помежду си, без чужда намеса, да разрешите семейния си проблем. Но ти разбираш, че моята професия не предразполага към излишна доверчивост. Ето защо когато се убедих на следващата сутрин, че той изобщо няма намерение да ти признае каквото и да било, отново наредих да го наблюдават. И какво мислиш? Вместо да дойде при теб с чистосърдечно признание, вчера той преведе най-голямата сума по американската сметка. Осми поред превод в продължение на три месеца.
— И заради моите пари ли нареди да го следят? — глухо попита Сергей Бибарцев. — Не беше ли по-разумно да ми се обадиш? Тогава нямаше да ми отмъкне тези двеста и петдесет хиляди долара.
— Майната им на парите ти, Серьога, хич не ми дреме за тях! — възмутено възкликна Турецки. — Твоят проблем е, че си отгледал син, който те краде. Но виж, че той се опита да ме убие, като сложи бомба в колата ми — това вече много ме засяга! И когато го изпратя на съд за покушение срещу длъжностно лице, хищните адвокати ще изсмучат от таткото банкер два пъти повече, отколкото е отмъкнал синът! И пак нищо няма да постигнат. Държавата би проявила снизхождение, ако беше убил на улицата случаен минувач, но тя не прощава, когато посягат на нейната собственост, респективно — служител. Ти го знаеш много добре!