— Ген, знаеш ли какво ми каза? Съжалява, че си безплатен гост на хотела, защото иначе щеше да включи в сметката някакъв процент отгоре — налага й се да мие необичайно големи площи! Как ти се вижда тука?
— Отначало се притеснявах, ама сега вече свикнах!
— Тогава ела при мен!
Момичето тъкмо го бе поляло с таса, за да го изплакне от сапунената пяна, така че при жеста на Кристина то го побутна към басейна.
— Абе много гореща ми се вижда тази вода — отбеляза Марк с известно опасение.
— Я идвай бързо! Трябва да влезеш. Още ли не си усетил, че тука няма отопление? Трябва да поседиш във ваната, та после да не ти е студено поне един-два часа.
— А когато минат тия два часа?
— Тогава ще се греем със саке и любов.
Отначало водата се стори на Марк направо вряла, дори му мина през ум учтиво да откаже този жесток вариант на руската парна баня, но се обади честолюбието му: как може това нежно създание да седи вътре, дори с голямо удоволствие, а той да не може!
Но докато се натопи, трябваше доста да попръхти и да пъшка!
— Знаеш ли, че тая вода не се загрява специално?
— Ами как тогава?
— Тя е от горещи минерални извори с много лечебни свойства. Затова майка ми забогатя толкова бързо, след като се установи тука. И продължава да трупа пари.
— А ти си наследница на хотела?
— Не. Мама казва, че аз вече не съм японка, макар да съм родена и израсла тук. Навремето се смяташе за престижно японците да изпращат децата си да учат в чужбина. Изпращаха ги да получат висше образование в известни европейски или американски университети, та когато се върнат, да работят за икономическия просперитет на страната си. Мама също ме изпрати, първо, защото имаше при кого да живея в Европа, и, второ, както се изрази тя — защото момичетата, завършили в Япония, си остават жени, с всички произтичащи от това последици. А когато получа в Европа добро образование, винаги мога да разчитам на хубава работа в някоя добра фирма. Майка ми е много мъдра и предвидлива жена: с хотела човек винаги може да се разори, току-виж минералните извори пресъхнали… Аз обаче се оказах тъпа дъщеря на умни родители, хич не ми вървяха точните науки, а милият ми татко, вземайки под внимание колко ми се удават езиците, реши да ми даде хуманитарно образование. След това почти нищо японско не остана в мен, освен външността ми. Така че вече не ставам за съдържателка на японски хотел…
Когато се загряха добре, прислужниците ги отведоха в стаята на Марк. Там той разбра от превода на Кристина, че йероглифът на вратата не означава номерът на стаята, а нейното име — „явор“. После пи саке и намери вкуса му доста особен. Опита да се храни с пръчиците, като непохватно бучкаше с тях в купичката с някакво странно ястие и това много забавляваше Кристина, която непрекъснато се шегуваше с него.
После момичетата отнесоха софрата, извадиха от стенните ниши постелки и завивки и си отидоха, за да ги оставят насаме.
— Знаеш ли, аз малко те поизлъгах — смутено подхвана Кристина.
— Само малко?
— Даа. Аз не зная много начини за…
— За съжаление и аз не съм професор по сексуалните науки.
— И какво ще правим?
— Ще експериментираме.
Удивителна беше тази нощ. Марк се изненада от своите възможности и ненаситност. По-късно Кристина му призна, че докато са вечеряли, момичетата са им слагали в храната отвара от стимулиращи билки, а и басейнът с горещата вода също им е подействал възбуждащо. Но Марк беше сигурен, че не само това е причината. През кратките почивки, докато лежаха прегърнати с Кристина, тръпнещ от любов и страх, че ще умре от това неземно щастие, той често бе повдигал глава от разпиляната й копринена коса, за да се увери, че всичко това е действителност, и гледайки как потрепват от силния пролетен вятър тънките, облепени с хартия стени, си даваше сметка, че в едно толкова крехко убежище, на такъв малък остров на любовта човек може да обича само така — буйно и страстно, защото всяка нощ може да се окаже последна…
4.
И накрая, изтощени от любов, те останаха да лежат прегърнати, заслушани в поривите на вятъра, който идваше ту от планините към морето, ту от морето към планината.
— Страхувам се от Япония — прошепна Кристина, като се притисна към Марк.
— Защо? Мислех, че я обичаш.