А на всичкото отгоре, както каза Николаев, за разследване на убийството е бил изпратен следовател по особено важните дела чак от Москва, от Главна прокуратура. Това представляваше още едно главоболие. Сам по себе си този столичен „тежкар“ можеше и да няма желание да разследва това убийство, но за да се издокарат пред него, местните копои ще преровят всичко и ще вземат да открият неща, които не би трябвало да бъдат откривани.
Докато Фрол беше още жив и уговаряха условията на контракта, немският гост, бившият съветски гражданин Борис Матвеевич Лазкин, заяви, че в работата ще бъде включен човек от столицата на име Месхиев. Тогава Колбин се заинтересува защо е необходимо това. Боря се разнервничи, каза, че без помощта на Месхиев ще бъде много трудно да се прехвърли стоката през границата. Очевидно Генерала не повярва на Лазкин, но премълча. От което следва, че сега той, Саша Лисовски, ще трябва да се свърже с тоя Месхиев-Месо и да го уведоми кога точно ще бъде готова стоката за изпращане.
Лисовски с тревога очакваше да го потърсят признатите бандити. В момента това беше най-важното. Ако оцелее при извънредното заседание, тогава вече ще може да помисли и за работата. Значи трябваше да вземе всички мерки, за да мине между капките при тая реорганизация. Вече бе изпратил телеграма на Лазкин и на Лариса Колбина. Разбира се, ако се вземе под внимание, че покойният Фрол Алексеевич съвсем открито го беше ударил на любов с Натка, законната съпруга едва ли щеше да се скъса да го оплаква. Но чувствата са си чувства, а бизнесът — бизнес. Лариса принципно можеше да се появи на извънредното заседание и, разбира се, щяха да я допуснат, защото тя не е просто „призната фльорца“, както се кодошеше Фрол, но и сподвижник. А Борка най-вероятно щеше да го хване шубето. Нали и той като Лисовски не е стъпвал в лагер.
„И ето какво още ще трябва да направя — реши Александър Андреевич, — ща не ща, трябва да се обадя на Месхиев. Щом като е включен в бизнеса, нека да го прикрива. Сега тия, техните мургави братства, разполагат с големи сили и възможности, добре са се окопали, циганите му с цигани!“
Лисовски успя да се свърже с московския номер едва при третия опит. След няколко дълги сигнала в слушалката се чу слабо пращене и мелодичен женски глас с леко метален оттенък, тъй като беше на запис, произнесе:
— Включен е телефонният секретар. След сигнала разполагате с една минута, за да оставите съобщение…
Лисовски изчака сигнала и бързо изрече:
— Нека Алик се обади в Копеевск. Умря дядо.
След това остана да седи още няколко минути, вперил невиждащ поглед през прозореца.
Вратата се отвори.
В кабинета безшумно се вмъкна мускулестият, но надебелял от лесните пари Вася Глупака, който изпълняваше при Генерала задълженията на шофьор, страшилище и ординарец.
Лисовски неволно трепна, когато Вася с червенобузестата си физиономия изникна като планина в кабинета, и нервно му подвикна:
— Що не тропаш бе!
Вася се позахили, подсмръкна и провлечено произнесе:
— Ще тропаме, когато почнем да се крием от нашите при ченгетата! Не увардихме шефа!…
Лицето на охранения гигант се разкриви, сякаш той се готвеше нагледно да покаже безутешната си скръб, но след секунда се сети за какво е дошъл:
— За тебе е дошъл някакъв хабер, Лисо.