— Обичам я, разбира се, нали ми е родина. Но все пак ме е страх. Аз обичам живота безумно, с всичките му радости и страдания, а тук ни възпитават още от малки как красиво и достойно да умираме!
— Тогава остани да живееш в Германия, а тук идвай само на почивка.
— С тебе мога да живея навсякъде, но както ми се струва, ти не искаш да се ожениш за мен…
— Какво?!
Марк дори се понадигна на лакът.
— Виждаш ли? Дори самата мисъл те хвърля в ужас!
Марк тихо се засмя и отпусна глава на тънката възглавница.
— Не говори глупости! Баща ти никога няма да допусне да се омъжиш за мен!
— Но аз имам и майка.
— Тя ще разреши ли?
— Да. Ти й хареса.
— И кога съм успял да й харесам? — отново се учуди Марк.
— Още когато дойде. Тя скришом те наблюдаваше…
— И в банята ли?! — ужаси се Марк.
— Нее — засмя се Кристина. — Тя цял живот работи с хора и е добър психолог, малко време й трябва, за да разбере що за човек си. Дори ми каза, че не те заслужавам, но само на шега, защото те одобрява.
— Значи трябва да се оженим?
— Разбира се, че трябва.
— Знаеш ли какво си мисля постоянно и все ми се ще да те попитам. Какви бяха онези мъже, които те преследваха, когато се запознахме във влака?
— А-а, те са неонацисти. Публикувах една статия за тях, а когато за втори път отидох в Берлин по друга работа, някой ме е познал…
— Ако искаш да се оженим, ще трябва да оставиш тая работа.
— И с какво ще се занимавам?
— Ще водиш курсове по японски език.
— Пълна скука.
— А след часовете ще ми помагаш.
— Да крадем?
— Аз не съм крадец.
— Винаги съм смятала, че не приличаш на гангстер.
— Знаеш ли какво работи баща ти?
— Конкретно не знам, но се досещам, че работата му е свързана с някакви секретни задачи.
— Е, смятай, че и аз се занимавам със същото. Истинското ми име е Марк.
— Марк — повтори тя. — Сега вече съвсем ще се объркам! Не, няма нужда да ти помагам!
— Защо?
— Веднъж вече подведох татко. Аз съм неблагонадежден помощник! Но той не знае това.
— И кога си могла да го подведеш? Нали не работиш за него?!
— Разбира се. Той изобщо не би ме допуснал до работите си. Веднъж отидох при него в Мюнхен. Честно казано, отидох да му искам пари. А той имаше съвещание с оня дебелак Лазкин и с жената, която беше с теб във влака. Аз нямах търпение да разговарям с него и затова се мотаех пред вратата, не да подслушвам, разбира се, но все пак чух, че приказват нещо за Русия, за някакъв ур-ал, правилно ли го казах?
— Да има такава планина.
— Разправяха се, че някакъв човек оттам ще докара плутоний и трябвало да го посрещнат и да осигурят преминаването му през митницата. Чух това, но когато получих парите от татко, веднага си заминах и забравих за всичко… А откакто бях в оная секта, „Пътят на истината“, и монасите ме дрогираха, не мога да се отърся от мисълта, че нещо са ми откраднали. Но всичките ми вещи и пари си бяха на мястото и аз реших, че това е някаква психоза, получена от наркотиците… Съвсем наскоро си дадох сметка, че те са изцедили от мен всички сведения — както за самата мен, така и за баща ми. Очевидно съм разказала и за плутония, та затова се провали тази ваша операция, нали?
Марк мълчеше.
— Кажи ми, моля те? — настоя Кристина.
— Да, но в тази операция претърпя провал само баща ти, а Лисо не можа да избяга от мен, така че не можем да я смятаме за неуспешна — само за променена донякъде. Кристина, не помниш ли кой беше с теб, когато си била дрогирана?
— Нали ти казах по-рано. Беше оня Едуард, който после ме изнасили…
— Ето каква била работата! — несъзнателно възкликна Марк на руски.
— Ругаеш ли, Ген? — разтревожи се Кристина. — О, извинявай, Марк… сигурно съм предизвикала големи неприятности, а?
— Не, не. — Марк я целуна, за да бъде по-убедителен. — Напротив, много добре стана, че си спомни за това. Сега вече могат да бъдат обяснени много неща….
Заспаха призори и се събудиха чак на обяд, а когато станаха, изтичаха в градината, за да се полюбуват на разцъфтелите декоративни вишни. Бледорозовите цветчета, отрупали голите причудливо разкривени клони, изглеждаха още по-крехки и нежни на фона на виолетово-кафявата кора.
— Те не чакат да увяхнат — тихо произнесе Кристина. — Стоят само няколко дни и отлитат млади и свежи, затова цъфтежът на сакура е толкова кратък и прекрасен.