Следобед Марк легна да поспи, а неуморната Кристина отиде в Токио, за да се обади на някакъв си „Турецки“ в Москва и да му прочете бележката, която той набързо написа на руски с латиница.
Глава дванадесета
Разкритията в хотел „Палас“
1.
В конферентната зала на хотел „Палас“ се събраха на съвещание представители на правоохранителните органи от четири държави — Япония, САЩ, Германия и Русия. Сред поканените присъстваха и шефове от централата на Интерпол.
Турецки пристигна в Токио в състава на руската делегация, водена от един заместник-министър на вътрешните работи с генералски чин. Генералът — едър мъж с малко лукава физиономия час по час пъшкаше, че бил толкова претрупан с работа, пък трябвало да се влачи накрай света, за да дава обяснения и да се оправдава. Но всъщност беше доста доволен и очевидно кроеше някакви свои планове за тази командировка, защото най-внимателно проучи програмата на пребиваването, като пресмяташе колко време би могъл да отдели за обиколка из магазините. Неговият адютант или ординарец — Турецки така и не можа да се ориентира в приумиците на висшето командване на вътрешните сили — искрено се радваше и не криеше задоволството си, че ще посети Япония.
Преди заминаването Турецки бе направил постъпки да вземе със себе си Олег Величко, макар да не се надяваше много, че ще го пуснат. Но дори и най-скромните му надежди за успех не се бяха оправдали. Величко не бе командирован, въпреки че именно той водеше делото за японската секта.
Турецки неволно си спомни срещата с Марк Майер на аерогарата и се усмихна. В огромната зала руската делегация се бе спряла на гишето за информация, за да дочака чиновника от японското Министерство на вътрешните работи, който трябваше да ги посрещне и откара в хотел „Палас“. Междувременно генералът хукна със своя помощник из магазинчетата в просторната аерогара, за да проучи цените, като преди това накара Александър Борисович да му обещае, че няма да мърда от мястото си и ще изчака техния посрещач.
И точно в този интервал от време Турецки съгледа Марк Майер. Той идваше насреща му — висок и светлокос, но някак променен, може би защото следователят го помнеше с други дрехи от последната им среща в Москва. Тъй като отначало лицето на Марк не изразяваше нищо и той го гледаше съвсем равнодушно, Александър Борисович разбра, че не е желателно да проявява някакво отношение към него. После Марк се приближи с любезна, но хладна усмивка и поздрави:
— Добър ден! От Русия ли пристигате?
— Да.
— И откъде по-точно?
— От столицата.
— От Москва?!
— Да.
— По работа ли идвате?
— Да.
— Как е там положението?
— Ами горе-долу добре.
— А Чечня?
— Сега е настъпил период на Брестки мир — нито война, нито примирие, уж се водят преговори, но военните са в безпътица.
— Кога се връщате?
— Ако всичко мине добре — утре вечер.
— О, дали не би могло и аз да замина с вас?
Турецки разбра подтекста на въпроса му: Марк искаше да се легализира, но за да не го подгонят спецслужбите, му трябваше поддръжка на висшестоящи инстанции. Турецки се бе погрижил за тази работа още в Москва и затова твърдо му отговори:
— Мисля, че можем да го уредим. Елате утре към обяд в хотел „Палас“.
— Благодаря ви!
Марк му подаде малка лакирана кутийка.
— Заповядайте, искам да ви подаря за спомен от срещата ни този малък сувенир. Той е от храма „Мейджи“. Кой знае дали ще имате възможност да го посетите.
— Благодаря.
Марк тръгна към изхода. Турецки успя да види, че на паркинга той се качи в бяла тойота, а на волана… разбира се, седеше някакво момиче.
Александър Борисович знаеше, че този подарък не е обикновен. В изящната кутийка намери микрофилм, квитанция за багаж и доста лаконичен, но обстоен доклад за извършената работа от капитан Марк Майер. Задачата беше изпълнена докрай и фактически без никакви загуби… Турецки се сепна, плюна три пъти и почука на дърво — да не чуе дяволът. Всъщност не би било зле да върнат в Москва окован с белезници Александър Лисовски, но както изглежда, тая работа щеше да поизчака. Тъй като е доведен тук от членове на сектата „Пътят на истината“, Лисовски при всички случаи няма да се измъкне от ръцете на японската полиция. По-късно обаче тя с удоволствие ще върне на колегите си от Русия подобна долнокачествена стока като Лисовски.