Турецки бе доволен от капитан Майер още и за това, че благодарение на получените от него данни Русия щеше да се представи на съвещанието с достатъчно достойнство. В изказванията си членовете на делегацията нямаше само да отбелязват факта, че на територията на страната са установени еди-какви си закононарушения от сектантите, а ще посочват конкретни разкрития и ще правят съответните предложения.
Тъй като съвещанието беше закрито, на него не бяха допуснати вездесъщите и нагли репортери, които, разбира се, бяха надушили за предстоящото събитие и сега се тълпяха във фоайето с надеждата да изкопчат от някого поне най-обща информация.
Ето защо в конферентната зала бе тихо, чуваха се само приглушени разговори и съскането на наливаните в чашите напитки.
2.
Една от страничните врати се отвори и влезе среден на ръст широкоплещест японец в цивилен костюм и с очила. Той отиде на председателското място на голямата елипсовидна маса, леко се поклони и започна да говори.
Всички присъстващи можеха спокойно да го разбират, защото прославените със своята техника японци бяха осигурили за гостите си синхронен превод, предаван по малките слушалки, надянати на ушите им.
— Преди всичко искам да ви благодаря, господа, че въпреки своята заетост вие уважихте с присъствието си нашето съвещание. Аз съм помощник на господин министъра на вътрешните работи и се казвам Дзютаро Михара. Тъй като проблемът, който ще обсъждаме, води началото си от Япония, ние се осмелихме да ви поканим тук, в нашата страна. Независимо от днешното ни събиране нашата всекидневна работа по случая продължава и за щастие са постигнати вече някои резултати. И така, господа, позволете от встъпителното слово да пристъпя към доклада си.
Турецки огледа присъстващите, търсейки с очи къде седят представителите на Германия. Беше сигурен, че Хелмут Шилер е пристигнал за съвещанието, защото в Япония се намира не само откраднатият под носа му плутоний, но и родната му дъщеря, за която сигурно се тревожи. От рапорта на Марк Турецки вече знаеше кое момиче го е взело под свое покровителство. „Ще ми се да видя как ще се запознае таткото с нашия хулиган — помисли Турецки — всъщност, не би било зле да се оженят — поне момъкът ще види свят.“
— Господа! Църквата „Пътят на истината“ съществува в Япония от шест-седем години. Ние сме толерантни към всички религии и затова тук представителите на различни вероизповедания се чувстват свободни да изповядват вярата си. Още от първите дни на своето съществувание сектата, създадена от Тацуо Като — малка група хора, повярвали в светостта на този господин, — се радваше именно на такава свобода. Всъщност трябва да се отбележи, че Като е необикновена и силна личност. Добър спортист, с медицинско образование и както показа времето — с талант на водач — той може да въздейства на големи групи хора. Дори ние допускаме, че в началото Тацуо Като искрено е вярвал в своето предопределение и е бил решен да се бори за доброто на хората. Ето защо, по наше мнение, се случиха две неща: това религиозно обединение започна да носи добри доходи на своя основател и неговите, да ги наречем „първосвещеници“, а големият брой последователи накараха Като наистина да повярва в своята изключителност. Той се обяви за втори Христос, а обединението се превърна в голяма бизнес корпорация с разностранна дейност, в по-голямата си част забранена от закона. Преди три-четири години Тацуо Като предприе експанзията на своята църква в другите страни. Както сами сте забелязали, неговият избор падна не на страни, в които вероятно има нужда от мисионерска работа, а на големи и богати държави. И така, освен в Япония филиали на църквата се появиха в Съединените американски щати, Германия и Русия. Сега вече свещениците на Като разполагат и работят не само с проповеди, медитация и хипноза, но и с различни начини за електронно въздействие върху мозъка на вярващия. В някои случаи, както беше установено, са били използвани и наркотични средства. Човек би се запитал, защо е нужно това на една толкова могъща църква? Ами защото, господа, в Америка и в Европа вярващите, привлечени от екзотиката на новата вяра, невинаги са били съгласни да отдадат на църквата, освен душата си и всички ценности от дома си. След електронната обработка обаче вярващият е бил готов не само да й подари всичко, което притежава, но и да убива в името на учителя. Засега не знаем дали е имало подобни случаи, но фактът, че под хипноза това е напълно възможно, не можеше да не ни безпокои. Навярно мнозина от вас, уважаеми господа, знаят, че именно трагедията в супермаркета „Нихон-еноки“, станала през март, ни накара да обърнем по-сериозно внимание на тази църква и да разследваме нейната дейност. Неизвестни засега престъпници затвориха всички изходи на магазина и пуснаха в помещенията му отровен газ. Имаше доста човешки жертви. Докато изпадналите в паника хора се мъчели да излязат, по високоговорителите било обявено, че това е терористичен акт на църквата „Пътят на истината“. Нашите органи веднага направиха обиск в резиденцията на Тацуо Като, но там не бяха открити никакви улики. Върховният жрец категорично отрече да има нещо общо с този терористичен акт и се опита съвсем убедително да докаже, че това може да е било извършено от конкурентната секта „Белият лотос“, защото голяма част от нейните последователи са преминали към църквата „Пътят на истината“. Направихме проверка и в „Белият лотос“, там също не се намериха улики, но изслушахме какво мислят нейните ръководители за „Пътят на истината“. И така, без да разполагаме с достатъчно сериозни улики, ние не можехме да предявим на Като каквито и да било обвинения. Продължихме да държим под контрол дейността на сектата. Напоследък около водача й се бяха появили твърде много чужденци. Моля да ме извинят уважаемите господа, но това не можеше да обезпокои само нас, заинтересуваха се и специалните служби. Накрая се появи прецедент. Към нас се обърна с официално заявление един голям индустриалец. Синът му, който бил студент, искал да постъпи в сектата на Тацуо Като, занасяйки обичайната сравнително неголяма вноска. Но служителите на църквата го задължили да донесе със себе си всичко земно, с което разполага, тъй като бил от заможно семейство. Момчето отказало да направи това. Тогава те го подложили на електронна обработка, внушавайки му да убие баща си и да вземе от домашния сейф всички налични пари и скъпоценности. Очевидно въздействието с електронните импулси се е оказало недостатъчно силно, но с достатъчно трагичен ефект: момчето предпочело да се самоубие, оставяйки прощално писмо, от което узнахме тази история. И така, имахме вече всички основания да прекратим за известно време дейността на църквата за едно по-сериозно разследване. Монасите не пожелаха доброволно да ни пуснат в резиденцията на Тацуо Като, оказаха въоръжена съпротива, с което фактически ни дадоха доказателства, че това обединение е престъпно по своята същност. Докато обсъждахме как да протече днешното ни съвещание, ние решихме, че най-напред би трябвало всички присъстващи да разкажат какви са били проявите на църквата „Пътят на истината“ в техните страни. Във всеки случай ние разполагаме с информация за подобни конфликти и в Русия и знаем, че руските ни колеги първи са обърнали внимание на това религиозно обединение и първи са прекратили неговата дейност…