— Какво имате предвид?
— Производителите на оръжие. Достатъчно беше така, просто на шега, да пуснем слух, че църквата иска да купи оръжие, и тутакси получихме маса предложения!
— Колко голяма беше вашата агентурна мрежа в сектата?
— Не повече от трийсет души, но всички те имаха сериозно влияние върху ръководителите на филиалите.
— Ваше дело ли е терористичният акт в супермаркета „Нихон-еноки“?
— Не съвсем. Решаваща роля изигра фактът, че работниците от магазина не разрешаваха на монасите да продават в търговските помещения на супермаркета книги, плочи и други култови вещи. Най-фанатизираните последователи на Като настояваха тези хора да бъдат наказани някак. Ние сме виновни дотолкова, доколкото не им забранихме това, макар че имахме тази възможност.
— Как смятахте да продължите по-нататъшната си работа?
— Под формата на случайно изтекла информация трябваше да пуснем съобщение по световните медии, че компютрите на фирма „Ябушита“ се използват за антихуманни експерименти над хора, които впоследствие се превръщат в биороботи, готови да изпълняват всякакви заповеди. И че с така наречените „шлемове на спасението“ се изземват парите и скъпоценностите на новопокръстените. И за още много други неща. Вие навярно знаете всичко, за наркотиците също.
— И какво още смятахте да правите?
— Наскоро ни се удаде възможност да допълним цялата тази картина с един ефектен щрих: наши колеги в Русия и Германия успяха да отнемат от едни престъпници половин килограм оръжеен плутоний, както и технологията за неговата по-евтина разработка. Доколкото знам, немските специални служби са искали да заловят тези престъпници, но нашите агенти подкупиха куриера и го доведоха в Япония.
— Значи документацията и плутоният са тук?
— Да, ние вече трябваше да ги получим, но започна обсадата на нашата централа.
— Как се отнесе Тацуо Като към възможността да получи такъв подарък?
— Та той беше във възторг!
— Вашите действия може да се квалифицират като промишлена диверсия. Не ви ли смущава моралният им аспект?
— Бизнесът е война. И автор на този афоризъм, тръгнал по света, е именно японец. Но кой знае защо колегите от „Ябушита“ предпочитат да купуват нацяло нашите политици, за да им съдействат в машинациите. При това положение е смешно от нас да се иска богобоязлива честност.
Екранът угасна.
4.
Няколко минути в залата продължи да цари тишина.
После стана и взе думата един немец.
— Хелмут Шилер, Федерална служба за разузнаване — представи се той. — Трябва да призная, че кражбата на контрабандната стока от Русия действително стана на германска територия, но не смятам, че изтичането на информация е станало в нашето ведомство. Вероятно престъпникът, който трябваше да докара стоката в Германия, сам е потърсил по-богат купувач и е попаднал на тези монаси. Във всеки случай той трябва да бъде изпратен и съден в Германия за бомбен атентат. Той предизвика самолетна катастрофа, при която загинаха членовете на неговата банда и немският летец. Разбира се, сега плутоният трябва да се търси.
Веднага след него думата взе Александър Борисович и като се прокашля, започна:
— Турецки. Главна прокуратура на Руската федерация. Ще се осмеля да възразя на уважаемия господин Шилер. Може би не ви е известно, господине, но контрабандата, за която споменахте, бе обект на изключителното ни внимание още от град Челябинск. Дори наш сътрудник я придружи до Германия, натоварен с конкретна задача. Буди удивление лекотата, с която такава стока е минала през германския митнически и граничен контрол. Това не можеше да не ни обезпокои. Ние проведохме щателно разследване и установихме, че идеята за открадването на плутония и продажбата му в Германия е на някоя си Лариса Колбина и Борис Лазкин. Колбина е загинала при самолетната катастрофа, за която благоволихте да напомните, а Борис Лазкин е ваш агент за работа сред емигрантските среди от бившия Съветски съюз. Ние разполагаме със сведения, че изтичането на цялата информация за стоката е станало именно от вашата конспиративна квартира в Мюнхен. От всичко това би могло да се предположи, че операцията с плутония е провокация на немските специални служби. А колкото до самия плутоний и документацията за технологията на неговата обработка, мога да съобщя на уважаемото събрание, че са намерени и в най-скоро време ще бъдат изпратени в Русия!