— Глупак! — изсъска злобно Александър Андреевич. — Така можеш да ме наричаш в твойта кочина! Ясно ли е?
— Да бе, като те обесят за топките, ще те видим какъв си баровец! — весело подметна Вася, подавайки му някакъв плик.
— Какво толкова злорадстваш? Да не мислиш, че само аз ще го отнеса? Хайде, дай го!
Лисовски отпрати Вася и чак след това отвори писмото. Всичко можеше да пише в него, а за контракта знаеха само няколко души, но тая горила Васка изобщо не беше сред малцината избрани и посветени.
Писмото беше от Месхиев. Напечатано на електрическа машина, то на пръв поглед съдържаше суха търговска информация за стоки в тонове и на стойност хиляди рубли. Лисовски доста години бе работил с Генерала и бе успял да научи закодирания език, така че умееше да чете между редовете. Онова, което сега прочете, го зарадва. Месо му съобщаваше, че извънредното заседание на босовете във връзка с убийството на Генерала ще се състои след една седмица в Москва. Взели са решение да не се събират в Челябинск, тъй като там е пълно с ченгета заради извънредното произшествие. Пишеше още, че се налага и Лисо да дойде на срещата не само защото трябва да докладва по случая, но и за да участва в съвещанието около уточняването на последните подробности по контракта. То ще бъде в съвсем тесен кръг, ще присъстват само Месо, Лисо и Боря Лазкин, който специално за тая цел ще пристигне от Германия.
Това развитие на нещата беше съвсем приемливо за Лисовски. Независимо какво е мнението на Месхиев за него, той ще го пази като писано яйце, поне докато продължава работата по контракта.
Лисо смачка писъмцето, сложи го в пепелника и го запали. Това не беше наложително, намирисваше малко на театралничене, но понякога Александър Андреевич обичаше външните ефекти.
3.
На вратата се почука и влезе секретарката Люсочка, снажна хубавица, но с вулгарна красота. Обикновено тя пращеше от здраве, защото не обременяваше ума и сърцето си с мисли и съмнения. Разбираше, че трябва да изглежда скръбна заради гибелта на шефа, и най-добросъвестно се опитваше да придаде на лицето си умърлушен и печален вид, но нещо не се получаваше.
— Сан Андреич, там един момък настоява да влезе при вас.
— Защо е дошъл?
— Казва, че иска да бъде назначен на работа.
— Люда!… Но ти знаеш!…
— Знам: не вземаме никого, щатът е пълен. Ама той казва, че вие ще го приемете, дори ми предложи да се хванем на бас.
— Я гледай! Добре, пусни го за минутка, да го видим що за чешит е.
Тежко стъпвайки, Люда изчезна зад вратата.
На нейно място на прага израсна висок млад мъж, облечен скъпо, но безвкусно.
— Здрасти! Ти си Лисо, нали?
— Зависи за кого — предпазливо отговори Лисовски, опитвайки се да си спомни дали пистолетът му е в бюрото. — За едни съм Лисо, а за други — Александър Андреевич.
— Дойдох да ме назначиш — продължи момъкът, сякаш не беше го чул.
— Боя се, че не мога да помогна. Нямаме нужда от работници.
— Я не ме будалкай! Тъкмо сега при вас се оваканти едно място!
— И кое по-точно?
„Явно е дребен мошеник, от ония, дето са слугували на Фрол в лагера. Смята, че сега аз ще посрещам всекиго от тях пред вратата на затвора и ще му осигурявам работа!“
— Ами при тебе, Лисо, е свободно например директорското място!
Лисовски се стъписа от подобна наглост.
— Слушай, синко, може би нещо не ти е добре или си махмурлия… Хайде да се разберем така: аз това не съм го чул, а ти не си го казвал. Ще ти дам пари за литър водка и върви да пийнеш за бог да прости на Фрол Алексеевич!
Момъкът се усмихна снизходително:
— Я не се изхвърляй, дядка, че да не те пратя портиер! Сигурно вече си пресметнал как да придушиш и частта на Генерала, а? И как ще я люснеш за един мерцедес? Не се юркай толкова. Фрол Алексеевич си има наследник.
С тези думи момъкът поднесе на Лисовски широката си месеста лапа, върху която проблясваше полукръгчето на половинка монета със стойност един щатски долар.
Такава половинка винаги носеше със себе си и Фрол Алексеевич Колбин, по прякор и по същност Генерала…
4.
Турецки не обичаше много да разговаря с жени. Разбира се, това се отнасяше преди всичко за служебните разговори. Изключение правеха може би само доброволните свидетелки, но те най-често се падаха на оперативните, работещи по горещите следи. За следователя почти винаги оставаха разни дами с богат житейски опит, които бяха доста упорити, обикновено имаха какво да крият и умееха да го правят добре.