— Какво ще обичате? — унило и кротко като евреин шивач попита той.
— Следовател Величко, от Московската градска прокуратура — представи се мъжът и като позамълча, добави: — Олег.
— Марк Майер, капитан, оперативен служител в Московската криминална милиция — отговори Марк.
— Борисич са го изстреляли в Челябинска губерния — съобщи Величко. — Там е бил убит началникът на някакво производство. С особена жестокост, както пишеше в бюлетина. По лична или служебна работа търсите Саша?
— Абе по работа, но дявол я знае каква…
— Забъркал ви е в някакви бакии, а?
— Така изглежда. Първо са забъркали него, а после той и мене, по препоръка.
Слязоха по стълбището и излязоха на улицата. Качиха се в раздрънкания москвич на Величко и потеглиха към Градската прокуратура. По пътя Марк накратко разказа на какви мъки се е обрекъл, след като се бе съгласил да поработи за следователя Турецки и неговия приятел банкер.
— Ако искате, елате с мен — предложи Величко. — Доскоро се занимавах с тая секта и съм понасъбрал някои сведения…
Кабинетът на Величко бе скромен като на заклет аскет болшевик. Но не защото следователят мечтаеше за лаврите на „железния Феликс“. Всъщност той бе получил самостоятелен кабинет съвсем наскоро, буквално преди два-три дни, и се бе наложило да се обзавежда с мебели от склада на стопанското управление, а там не можеше да се намери почти нищо свястно. Олег се надяваше, че след време ще успее да се сдобие с нещо по-прилично. Сред очуканите, изподраскани и разнебитени мебели единственото, което недвусмислено показваше, че все пак е краят на двайсети век, беше компютърът, поставен върху бюро с ужасяващо крехки крака.
Олег придърпа към него два стола и като предложи на госта да закачи якето си в стенния гардероб, позамълча, преди да попита с леко смущение:
— Ще пийнете ли нещо, Марк?
Марк сви рамене и отговори:
— По принцип не съм Хамлет.
— Моля? — не разбра Олег.
— Да пия или да не пия — подобен въпрос никога не е стоял пред мен — обясни охотно капитанът.
— Ясно — усмихна се приветливо Величко.
След малко на крайчеца на бюрото се появиха последователно току-що отворена бутилка „Кремльовска“, две чаши и чинийка с ядки.
Пиха за запознанството, след което Олег включи компютъра и започна да обяснява:
— Ще ти кажа, капитане, че има нещо гнило в това дело, защото разполагаме само със сигнали от гражданите. С една дума, в милицията взеха да постъпват заявления и оплаквания, че у нас се е появила секта на някакви търсачи на истината. Сектантите мътят главите на младите и по някое време тийнейджърите вземат, та напуснат дома си, като при това отмъкнат всичко най-ценно, след което отиват да живеят в тая общност. Така че при нас идваха какви ли не татковци и мамички. Някои например казваха: да върви по дяволите тоя глупак, само да ни върне скъпоценностите. На такива веднага им предлагахме да напишат заявление, че детето им ги е окрало, и тогава ние веднага ще измъкнем отрочето от сектата по законен път. Разбира се, когато сигналите на гражданите взеха да идват през час-два и надминаха сто, а те пишеха дори до президента, да не говорим за градския прокурор… та тогава наистина се наложи да направим проверка. И наяве излязоха странни неща…
Олег плъзна пръсти по клавишите на компютъра и на синия екран на дисплея бавно се появи първата порция информация:
„Пътят на истината — религиозно обединение, което съчетава в своите постулати основните положения на будизма и християнството. Основател и първосвещеник на сектата е Тацуо Като, роден през 1950 г., японец, по професия фармацевт и специалист по иглотерапия. От 1987 г. се смята за просветлен — според будистките канони. През 1988 основава сектата «Пътят на истината». През 1992 г. се обявява за живия Христос.
Понастоящем в целия свят се наброяват около сто хиляди последователи на Тацуо Като. От тях около 1500 души са монаси, постоянно живеещи в общините, а останалите са вярващи миряни. (Сведенията са неточни, получени са по официални канали.)
Централата на обединението «Пътя на истината» се намира в Япония — Токио, район Шетагая. Освен това има огромна мрежа от филиали.
В Япония: Сапоро, Фуджи, Шибуя, Нагоя, Киото, Хирошима, Кумамото.
В Германия: Бон, Мюнхен.“
— Ами че това си е направо някаква Организация на обединените нации, а не секта — изръмжа Марк. — Всички тия места са толкова хубави, как ли им е хрумнало да се навират тук, у нас?