— В хубавите места се подлъгват по-малко хора. Там всеки си гледа благосъстоянието и работи. А у нас — в мътна вода риба да ловят! Я погледни тук…
На екрана се появи поредният пасаж от текста:
„В Русия: Москва (Петровка, Звездния булевард, Петрозаводска).“
— В сравнение с Япония не са чак толкова много — отбеляза Марк.
— Така е, само че в страната на изгряващата йена сектантите са към десет хиляди, а у нас — над трийсет хиляди.
— Я гледай ти!
— Абе няма значение! Независимо колко хиляди членове има тая секта, ако установим нарушение на нашите закони, ще я закрием, по дяволите. И съдейки по онова, което разправят хората, наистина работата не е добра. Но… има едно „но“. Не само че не можем да я закрием, ами дори нямаме право да влизаме в нейните общини без разрешение на ръководството й.
— И защо?
— Ами защото, драги мой, още с пристигането си японците са отишли със своите дарове и предложения за взаимноизгодно сътрудничество не при Негово светейшество Руския патриарх, ами при председателя на Експертния съвет към президентството — Олег Лоев. И са поискали съдействие да основат Японско-руски университет, а не манастир. Срещу пари или от добро сърце Лоев им помогнал. Именно така са успели да се настанят тук хитрите японски попове. И то съвсем солидно! От Министерството на информацията и печата са получили цял пакет от лицензи. Например за издателска дейност, за телевизионното предаване „Светите небеса“. А на радио „Маяк“ са броили два милиона долара за ефирно време.
— Но по този начин те ще отмъкнат всички енориаши на Православната църква!
— Не всички, а само по-младите и по-заможните. И именно затова са толкова опасни, защото мътят главите най-вече на тийнейджърите. Ако не беше перестройката и падането на „желязната завеса“, би могло да се каже, че има особено изтънчена и прикрита диверсия срещу бъдещето на Русия!
— Добре се изразяваш, Олег, като същински политкомисар.
— Ами как иначе? — позасегна се Величко. — Натрапиха ми тия теснооки християни, а после ми връзват ръцете! Нищо не се е променило в страната ни след Илич втори. Ама нищо! Само думите са малко по-различни. Достатъчно беше Лоев да спомене — ей така, между другото, — че никак не му харесва особеното внимание на прокуратурата към сектата „Пътят на истината“, че Московската прокуратура си имала по-важна работа… и край. Отрязаха ме: „Олежек, драги, не форсирай така, сега у нас имаме религиозна търпимост“.
— Чудя ти се, Олег, наистина. Може да ти се стори некрасиво, че го казвам, но в нашите среди е прието да се радваме, когато от гърба ни падне някое дело.
— Да де, но зависи какво е делото, нали? Всъщност изобщо няма дело, но аз бях понасъбрал едно-друго, имах материали и можех да го възбудя. Така че, ако се възползвам от твоята забележка за лексиката ми, ще споделя, макар да прозвучи високопарно: боли ме за нашата страна! Аз лично като руснак се чувствам обиден. Ти знаеш ли за какво дават парите си, парите на своите родители?! Не? Погледни тогава!
Марк послушно впери поглед в екрана.
„Ценоразпис на стоките и услугите, които предлага на вярващите религиозното обединение «Пътят на истината»:
Чудотворен еликсир — бутилка вода (200 г) от ваната, в която е извършил ритуалното си умиване учителят Като — 200 долара.
Шактипат — прехвърляне на «висок дух» от старши член на сектата към младши: новопокръстеният докосва челото на старшия член, за да вземе от него духовна енергия — 500 долара.
Значка на сектата «Пътят на истината» — 500 долара.
Озарение — венозна инжекция с някакъв препарат, вероятно химически, с неустановен състав — 500 долара.
Астрална телепортация — сектата се «включва» към една от вълните, които уж излъчвал учителят — 1000 долара.
Кръвно посвещение — ритуал, при който се пие кръвта на учителя Като, последното стъпало преди Просветлението — 2000 долара.“
— Видя ли? — попита Олег.
— Пак добре, че не ги карат да му пият пикнята на тоя учител! — мрачно отбеляза Марк. — Но шегата настрана, тази лавка на всяка цена трябва да се затвори, и то с пълна конфискация.
— Трябва, но как? При мен има няколко заявления от родители, чиито деца са отишли в сектата. От тях разбрах, че са ги виждали в отдалечени райони да просят милостиня. По-предприемчивите дори са успели да открият къде нощуват и се молят чедата им. Именно затова исках тайно да си издействам от Александър Борисович една заповед за обиск. Само веднъж да проникна там! Сигурен съм, че има нещо мръсно и незаконно. Най-важното е да се мине през първия кордон. Ако се окажа прав, Лоев няма да посмее да ги прикрива, дори напротив, ще се погрижи за собствената си кожа и ще се окопае. Но засега той не ни трябва…