Светлана Годунова дълбоко въздъхна, пооправи с привично движение и без това добре сресаната си коса и със същия отпаднал глас започна да разказва:
— Знаете ли, аз попаднах в общината повече от любопитство. Общо взето, цялото ни семейство няма никакво отношение към религията, макар че навремето баща ми е бил кръщаван. Затова аз бях по-скоро атеистка. Виж, съпругът ми… Той е техничар, но проявява любителски интерес към всякакви учения и религии. И така се запали по учението на Като. Вие нито веднъж ли не сте присъствали на някоя от службите?
— Не. Нямаме право да влизаме там — отговори Олег и добави: — Засега.
— Та значи Сергей, така се казва мъжът ми, реши да постигне такова съвършенство, че лично великият гуру да му помогне да получи просветление. С една дума, той ме кандърдиса да влезем в общината. На трийсети октомври миналата година ние се преселихме на „Петрозаводска“…
— Аха! — възкликна Марк тихо, за да не прекъсва младата жена.
Светлана бегло го погледна, но продължи да разказва:
— Двамата със Серьожа се включихме в групата на начинаещите… Но всъщност, както ми се стори, там всички бяха начинаещи. Първото, което направиха монасите, бе да ни вземат всички пари и скъпоценности…
— Много ли бяха? — попита Олег.
— Много. Трябва ли да ви кажа точно колко?
— Засега не се налага. Това ще стане, когато предявите претенции към своите пастири.
— Всички живеехме в едно огромно помещение, спяхме на пода върху някакви стари дюшеци и по цели дни четяхме книгите на Тацуо Като. Някои се видиотиха от тия идиотски религиозни текстове, други нищо не разбираха, но се преструваха, че изпадат в транс. А аз най-искрено се опитвах да вникна в съдържанието им, но така и не можах.
— Защо? Трудни ли са за разбиране?
— Ами! Зад привидната сложност и дълбочина се крие някакъв миш-маш от будизъм и християнство, при което колкото повече се опитваш да го разбереш, толкова по-неясно ти става. Защото в крайна сметка всичко стига до пълен абсурд…
— Абсурд ли?
— Да. Учението гласи, че учителят Като е новият Христос. Настъпило е, така да се каже, Второто пришествие.
— Очевидно добре сте вникнали във всичко това — с непресторено уважение отбеляза Олег.
Годунова се усмихна леко:
— Всъщност аз следвах философия, преди да изпадна в това временно умопомрачение. Дори нещо по-лошо, гражданино следовател, именно глупашката ми философска любознателност ме накара да последвам мъжа си и толкова време да изкарам там. Искаше ми се да разбера защо едно толкова безсмислено учение има толкова много привърженици и последователи.
— И разбрахте ли?
— Да. Само че не с ума си за съжаление. Най-напред ме разделиха с мъжа ми. Той бе изпратен в друго помещение и остана да живее там. За един месец заприлича на сянка — така беше отслабнал и можеше да говори само за великия учител Като. Когато поисках от монасите да се видя със Серьожа, те ме посъветваха да гълтам някакви таблетки, които щели да освободят съзнанието ми и да ми помогнат по-лесно да вникна в същността на учението. Още тогава трябваше да се опомня, но бях чела, че навремето американският лекар Джон Лили е вземал ЛСД, химическия наркотик, за да изпробва върху себе си неговото действие. С една дума, и аз направих такъв експеримент. Като допълнение на таблетките ми сложиха един уокмен с някаква какофонична музика. И трябва да призная, че постигнаха страхотен ефект: после цяла седмица ходех като отнесена и нямах желание нито да ям, ни да пия, ни да се любя с мъжа си. Но точно в тоя период монасите допуснаха грешка — трябваше да ме натъпчат с още една порция, преди да съм дошла на себе си, и да продължат така, докато не откача напълно. Естествено, след това започна кризата, изпаднах в депресия, изпитвах отвращение към живота и така нататък. За сметка на това пък осъзнах в какво съм се забъркала. Престорих се на примирена, дълбоко вярваща и ми бе гласувано голямо доверие: изпратиха ме да продавам из града книгите на Тацуо Като. И ето ме тук, защото искам да измъкна оттам мъжа си и всички, които пожелаят да си отидат.
— Ако правилно съм разбрал, никой не може да напусне общината доброволно?
— Не, това не е точната дума. Който е дал цялото си имущество на сектата, фактически изцяло се е обрекъл на нея. Някои смелчаци се опитаха да напуснат по легален път, но не успяха. Затваряха ги в някаква празна стая, без прозорци и мебели — виждаш само голи стени, — и там ги биеха с палки. На другите обясняваха, че в тези хора се е вселил дяволът, а той, както и слабият, безхарактерен човек, се страхувал от боя и празното пространство. Съвсем случайно узнах, че Серьожа ще бъде подложен на една процедура, наречена „шлем на спасението“. Тя се извършва в специално изолирано помещение и, както разправят, налагала се употребата на компютър. Който е минал през нея, се превръща в робот. Такива после ги преместват някъде, говори се, че дори ги откарвали в Япония. Обикновено на тази екзекуция се подлагат членовете, които са специалисти в новите области на съвременната наука и са особено ценни за сектата.