Мрачният коридор свърши, но не стана по-светло и когато неканените посетители се озоваха в голямо помещение с площ почти колкото на гимнастически салон в средно училище. Трите широки прозореца бяха с плътни щори, а от вътрешната им страна бе опъната метална мрежа. Нямаше никаква вентилация, а съдейки по облачетата пара при дишане — нямаше и отопление. Миришеше на пот, прах и на още нещо специфично и неприятно. Навярно с този букет от миризми помещението най-лесно можеше да се сравни с обор.
Въпреки студа и спарения въздух, по мръсните одеяла и дюшеци, постлани на редици върху отдавна немития под, лежаха и седяха близо петдесет мъже и жени. Но когато се позагледа, Марк установи, че това всъщност бяха момчета и момичета. Най-възрастният ученик в това „стадо“ от последователи на учителя пастир Като беше на не повече от двайсет и пет години.
Те прилежно четяха книгите на своя учител, медитираха или просто се излежаваха в кирливите си „легла“ и никой от тях не обърна внимание на новодошлите. Макар че, от друга страна, най-вероятно им беше забранено да се отвличат от усърдните си занимания.
В срещуположната на входа стена на салона имаше три врати, съвсем еднакви и с нищо неозначени. За ревностните последователи на вярата това, разбира се, нямаше никакво значение, но Марк изпита досада: както за собствената им безопасност, така и за тази на наивния Сергей Годунов беше желателно веднага да открият търсеното помещение. Очевидно монасите нямаха намерение да се предават така лесно.
Една от вратите се отвори и в салона влязоха всички налични монаси — единайсет души, от които трима бяха дребни и доста приличаха на японци. Те се приближиха към неканените гости. Единият от японците, криещ очите си зад огледални очила, се поклони до пояс, но беше ясно, че при това не откъсва поглед от посетителите. След това той се усмихна и каза почти без акцент:
— Здравейте! Как сте?
Олег изръмжа:
— Добре сме, след толкова молитви, отправени от вас! Величко, следовател от Московската градска прокуратура. С кого имам честта да разговарям?
Японецът отново се поклони:
— Ямада, настоятел на общината. По какъв въпрос сте дошли?
— Откровено казано, заболя ме устата да обяснявам, господин Ямада. Интересува ме вашият… как ги наричате — Олег посочи с ръка обитателите на салона.
— Те са послушници — обади се монахът, който ги бе посрещнал.
— Значи, интересува ме послушникът Сергей Годунов.
— Аз не познавам по име всички послушници, уважаеми господин Величко — каза Ямада.
При тези думи Марк се извърна, за да не види японецът неволната му усмивка. Но тя тутакси изчезна, когато той забеляза как, следвайки нечутите команди на монасите, послушниците припряно се събират в единия ъгъл на салона. Не беше нужно човек да е голям стратег, за да разбере, че освобождават място за действия. Но какви? Във всеки случай не и за да се поклони по-дълбоко Ямада-сан на Величко-сан…
Марк докосна по ръката единия от милиционерите и когато здравенякът обърна към него широкото си лице, той му каза само с устни:
— Стойте нащрек!
Междувременно Олег Величко заяви, едва сдържайки гнева си:
— Предупреждавам ви, че за неподчинение или препятстване на властите тази обител ще бъде затворена и запечатана! Покажете ми къде е тук вашата апаратура, наречена „шлемът на спасението“. Явно е зад оная врата, нали?
Следователят посочи средната врата. На нея, както и на външната врата, белееше бутонче на звънец.
— Много съжалявам — Ямада отново се поклони, — няма я, на ремонт е.
— Добре, ще видим…
Олег бързо се огледа, за да се увери, че гвардията му е при него, и решително тръгна към заветната врата.
В същия миг се чу тихо еднотонно подсвирване…
Очевидно по тая команда цялата тълпа от немити послушници с безумни очи и книжките на Като в ръце се втурна стремително към седмината посетители. За броени секунди този човешки вихър разпръсна малката група.
В един момент Марк усети, че вече не го блъскат хаотично насам-натам, а го държат за ръцете. Бързо погледна наляво и надясно и видя до себе си двама монаси. Държаха го здраво и очевидно не бяха се учили само да четат молитви. „Точно това ни трябва — помисли си Марк, — колкото по-силно, толкова по-добре!“ Като отпусна центъра на тежестта си, той започна да се стяга като пружина. През това време ръцете му с изпънати като остриета на мечове длани се завъртяха около осите си и се събраха светкавично. Само един специалист можеше да долови това движение и да разбере защо двамата яки мъже с танцови стъпки се втурнаха един към друг, след което изведнъж отхвърчаха на два метра от своята жертва, която допреди секунди бяха държали много здраво…