В следващия миг както монасите, така и послушниците се нахвърлиха върху Марк, така че неговото майсторство не можа да му помогне. Десетина ръце го сграбчиха, повлякоха го през салона, после по коридора и го изхвърлиха през вратата навън, където вече се отърсваха с псувни Величко и четиримата милиционери.
— Ти все пак им оказа съпротива! — с уважение произнесе Величко, докато старателно почистваше панталоните си от мръсносивия мокър сняг.
Марк сви рамене.
— И каква полза? Нали ни изхвърлиха като крастави котета!
— Мисля си, че ни изхвърлиха само за да заличат някаква следа — отбеляза Величко.
— Сигурно — съгласи се Марк.
— Значи все пак има нещо, което непременно трябва да запазят в тайна, дори и с риск да пожертват своята лавка.
— Ами да — кимна Марк.
— Значи трябва да действаме бързо! — натърти Олег с тон на учител, ядосан от тъпоумието на своя ученик.
— Как да действаме? По какъв начин? — попита Марк с характерната си невъзмутимост.
— Засега не знам — намръщено призна Олег. — Не е моя работа да ловя злосторниците и да ги карам да проговорят!
— А с какво се занимават господа следователите, какви са им успехите? — ехидно, но съвсем дружелюбно попита Марк.
Олег го погледна изпод вежди и веднага го парира:
— Ами същите, каквито и на ченгетата!
— Хрумна ми една идея — изрече Марк. — Как мислиш, дали монасите и послушниците имат нужда от отходно място? Или като поглъщат духовна храна, те не произвеждат отпадъци?
— Хубава идея! — одобри Олег.
— Стига само да не са сложили мрежа и на това прозорче… Ще се поразходя наоколо да проверя.
6.
Архитектът на тази семпла сграда не беше затруднил нито себе си, нито строителите с излишни архитектурни приумици. Навсякъде преобладаваха правите линии и единството на формата. Всички прозорци бяха широки, с по три крила, но помещенията за общо ползване — умивалнята и клозетите — имаха по два еднокрили прозореца, поставени един до друг. Още преди идването на монасите стъклата им бяха боядисани с блажна боя, но неизчерпаемата фантазия на подрастващите и техните неуморни ръце бяха надраскали по бялата повърхност подходящи думи и рисунки. През пролуките на тези драсканици Марк видя, че и тук имаше мрежа. Но на единия от прозорците в умивалнята долният ляв ъгъл на мрежата се бе измъкнал от гвоздея на закрепващата рамка и се бе изметнал нагоре.
„Навярно ги е домързяло сами да зачукват мрежите и са наели някой пияница да им свърши тая работа“ — помисли Марк.
Сложи си ръкавиците и акуратно, без излишен шум, изби стъклото, откачи целия долен край на мрежата и провери дали ще успее достатъчно бързо да се провре през образувалия се отвор. След това тичешком се върна при групата.
— Е, какво? — попита го Олег.
— Всичко е тип-топ, шефе! А сега ми дайте едно пищовче и викайте подкрепления!
— Извикахме вече — успокои го Олег и се обърна към милиционерите. — Я някой от вас да му даде пистолета си!
Те се стъписаха.
— Ами това е строго забранено, другарю следовател — намръщено се обади един. — Много ще загазим, ако капитанът вземе и застреля някого.
— Никого няма да застреля, дайте го на моя отговорност!
— Добре, така може!
Едрият червендалест сержант непохватно разкопча с дебелите си пръсти кобура и подаде на Марк топлия си, нагрят от разгорещеното му тяло пистолет.
След малко Марк отново се озова при прозореца. За секунда замря и се ослуша. Не чу никакъв шум. Хвана се за перваза, вдигна се на мускули, напипа с едната си ръка студената и влажна тръба на радиатора, след което се вкопчи в нея и предпазливо, бавно като змия, се вмъкна в умивалнята. Когато се изправи на крака, извади пистолета и отново се ослуша, оглеждайки се наоколо. В умивалнята имаше зациментирани в стената три чугунени мивки с пожълтял от ръждивата вода емайл, а над тях унило провесваха нос три крана. Над средната мивка бе закачено парче от счупено огледало. Преградната стена между умивалнята и клозетите не беше от край до край и Марк долови шум в съседното помещение. Шумът не беше характерен за онова толкова прозаично място.