Турецки окуражаващо махна с ръка.
— Отнемайте ме, щом ще е в интерес на делото.
— Може да отидете в бившата ленинска стая — предложи районният началник. — По коридора вдясно, сега е означена с номер осем. Ще предупредя да не ви безпокоят.
— Благодаря — каза с безукорната си учтивост Лисовски, толкова различен от съвременните бизнесмени.
— Вие тръгвайте, Александър Андреевич — каза му Турецки, — аз ще ви настигна по коридора.
Когато вратата се затвори след Лисовски, Турецки попита:
— Какво ще кажете?
— Добре е да го изслушаш — посъветва Сергеев. — Сигурно тоя мазник иска да отклони подозренията от себе си. А как може да ги отклони? Само като ги насочи към друг!
— И аз така мисля — съгласи се Турецки. — Имам една молба към теб, Миша. Обади се в Челябинск на твоите момчета и прати някой по-оправен на аерогарата да прегледа имената на всички, които вчера, завчера и днес са заминали от града. А после да направи същото и за деня преди убийството, и през първата половина на кървавия ден. Току-виж открие нещо интересно в тия два полета…
— Разбирам какво имаш предвид, незабавно ще се обадя.
3.
Турецки седна на масата срещу Лисовски и любезно го подкани:
— Слушам ви, Александър Андреевич.
Лисовски леко се смути.
— Не знам откъде да започна…
— Има два варианта: или да започнете от самото начало, или — от най-важното по ваша преценка.
— Прав сте, от най-важното. Не знам дали ще ми повярвате или не, но макар и да съм търговски директор на фирма „Тонус“, всъщност аз съм най-малко запознат с онова, което са вършили под нейната „шапка“ Колбин и Тузик.
— Но всички документи са минавали през вашите ръце, нали така?
— Не съвсем. Моята работа е да осигурявам някак легалната сфера на фирмените интереси.
— И все пак не мога да повярвам, че не сте знаели нищо за сенчестия бизнес на ръководителите на „Тонус“.
Лисовски съкрушено кимна.
— Е, някои неща знаех…
— Какво например?
— Ето на, вече ме подлагате на разпит! Права беше жена ми, че сега аз ще отговарям за всички бакии!
— Май нещо не ви разбирам, Александър Андреевич, всъщност по каква работа дойдохте при мен? Засега ме интересува само убийството на вашите началници, а не дейността на „Тонус“. Ако имате да ми казвате нещо по този въпрос, ще говорим, в противен случай — извинявайте, но…
— Добре, явно започнах не откъдето трябва. Разбирате ли, аз се досещах, че Колбин е някакъв авторитет от престъпния свят, но не подозирах, че е чак толкова мащабна личност. Сега във връзка с неговото убийство се свиква извънредна среща на мафиотските босове…
— Е, това е нещо обикновено — реши да запълни възникналата пауза Турецки. — Гибелта на един признат бандит е доста основателна причина за такова съвещание.
— Моля ви, Александър Борисович, на никого не казвайте за какво сме говорили с вас. Дори само онова, което вече ви казах, ще бъде достатъчно на бандитите да ме осъдят на смърт.
— Преувеличавате. Вие още нищо не сте ми казали…
— Но ще ви кажа, затова ви предупреждавам. И така, от съображения за сигурност, понеже тука ври от ченгета, босовете са взели решение да проведат съвещанието в Москва.
— Кога и къде?
— Засега не знам. Но ето какъв ми е проблемът: те ме викат да присъствам, а аз нямам нищо общо с престъпния свят, разбирате ли?! Не само че не съм съден, но дори не съм нощувал нито веднъж в изтрезвител! И какво да правя на тая среща? Жив ще ме изядат!
— Хайде де! Откъде ви хрумна?
— Нали трябва да хвърлят върху някого вината за убийството! Ще ме попитат защо Колбин е отишъл във вилата на Тузик без охрана. Къде си зяпал, ще кажат. А Фрол не ме възприемаше като личност! Третираше ме като дребен заваркаджия, който се е присламчил към големия бизнес.
— Овладели сте специалната лексика, речникът ви е богат — усмихна се Турецки.
— Ами с какъвто се събереш…
— Струва ми се, че опасенията ви са напразни, Александър Андреевич. Бандитите все пак не са идиоти.
— Ще ми се да мисля така, но Секача каза друго.
— Секача ли? Кой е той?
— Един момък, който се представи за пълноправен наследник на Фрол Колбин и претендира за неговия престол.