— Нима Колбин е имал деца?
— Той му е наследник не по кръвна линия, а за заслуги. Засега никой не знае за съществуването на Секача, освен ние двамата с вас…
И Лисовски разказа на следователя всичко, което му бе известно за секретния бодигард на Фрол Колбин — Генадий Бобров, дори не забрави да спомене за разсечената монета. А разказа си завърши така:
— … Секача… има намерение да дойде с мен в Москва. Тоя младок е доста буен и невъздържан. Изпи ми половин бутилка коняк и като го стегна шапката, взе да ми крещи, че ако московското братство го обвини, задето не е опазил своя покровител, той ще ме пробута за изкупителна жертва, защото иска на всяка цена да стане господар на региона. И как да се чувствам аз след всичко това? Бих отишъл на тая среща, да им дам отчет, да послушам какво ще говорят, пък може и да се открие някаква следа за убийството. Майната му на Фрол, рано или късно той щеше да си отиде от насилствена смърт. Жал ми е само за директора, че залудо си отиде.
— Залудо ли? Хайде де! Май са печелили двамата доста добри пари!
— Ами… — проточи неопределено Лисовски.
— Само от едни тренажори не се докарват такива доходи.
— Така е, наистина — съгласи се търговският директор.
— Дори ми казаха, че цялата тази структура, към която и вие имате честта да принадлежите, е създадена само за да се изпращат по-лесно някои стратегически материали в чужбина.
— Какво говорите?! — плесна с ръце Лисовски от вълнение. — Не може да бъде! Та това е огромен риск! Защо му е на Тузик, директор на такъв завод, да се излага на подобен риск? Ами той и без това си живееше доста заможно!
— По-спокойно, Александър Андреевич, спецификата на моята професия ми налага да не вярвам на голословни твърдения. Но намеря ли доказателства, тогава вече е друго. Ако правилно съм ви разбрал, вие се страхувате от Секача?
— Всъщност не е точно така! Страхът ми идва по-скоро от това, че съм се решил на необмислена стъпка и предлагам сделка на един служител от Главна прокуратура…
— Нищо, нищо, доизкажете се — окуражи го Турецки.
— Казах ви вече, че Генка дойде само при мене, никой друг не го е виждал, никой не го познава. Така че моето предложение е следното: вие прибирате Секача, а аз ви уведомявам за всичко, което успея да науча за убийците.
— Сделката е приемлива — след кратко мълчание призна Турецки. — Но проблемът е как да го приберем? За какво да го арестуваме? Може пък иначе Секача да минава за порядъчен гражданин и примерен съпруг и баща.
— О, той е наемник! Няма семейство и е гол като пушка. Живее в апартамента, който Колбин е наел за него. Има и добър повод за неговото арестуване: по поръчка на Фрол Секача е очистил двама души в Челябинск. Убийствата не са разкрити…
— Добре де, а доказателства?
— Намират се едно-две…
— Адреси?
— Също.
— Добре, Александър Андреевич, благодаря ви за искреното желание да ни помогнете. Все пак трябва да подложа вашата информация на някои проверки, след което ще се свържем по телефона, за да се разберем окончателно. Съгласен ли сте?
— Разбира се.
— В такъв случай кажете ми по-точно кога са станали тези убийства и кои са жертвите?
— Преди около шест месеца Секача е убил братя Смислови, двама бизнесмени и бандити. Те тъкмо са се качвали в колата си, а той минал покрай тях с мотоциклет и ги направил на решето с дълъг автоматичен откос. Ще допълня само, че в жилището му има злато, което роднините на убитите могат да идентифицират, а също така и малко наркотици.
— Колко малко?
— Към петстотин грама.
— Наистина дреболия! — промърмори саркастично Турецки. — Е, добре, Александър Андреевич, обадете ми се към три часа.
— Непременно.
Разделиха се най-приятелски и сърдечно, макар че никой от двамата не хранеше спрямо другия някакви светли илюзии. Турецки беше сигурен, че Лисовски крие нещо, а търговският директор тръпнеше от вълнение дали замисълът му ще успее. Струваше му се, че от това зависи успехът на цялото начинание.
4.
Информацията на Лисовски се оказа вярна: Егор и Дмитрий Смислови, два пъти осъждани, учредители на малка фирма, действително бяха застреляни с автомат пред офиса си. Мнозина бяха видели убиеца — инцидентът станал в дванайсет по обяд, — но никой не пожелал да даде свидетелски показания.
Полковник Сергеев каза, че подозренията веднага са паднали върху „горилите“ на Генерала, но всеки от тях си имал безупречно алиби, потвърдено от свидетели. Ето защо разследването на убийството било прекратено и делото останало висящо.