Днес му предстоеше първото сериозно изпитание — „сгледа“ при Робинзон, такъв бе прякорът на един от столичните авторитети, който контролираше Медведково. Братя Месхиеви — Алик и Гриша, получеченци с московско потекло — влизаха в групировката на Робинзон в качеството на кандидати за признати бандити. Те бяха започнали криминалния си стаж преди четири години, но ръката на правосъдието ги бе стигнала само веднъж. Братята избягваха да общуват със своите сънародници от воюващата република, защото смятаха, че в Москва всички кавказци се подвеждат под един общ знаменател заради войната и заканите на Дудаев. Макар че, строго погледнато, политическите делби и ежби бяха само в техен ущърб.
Алик и Гриша не бяха уведомили своя бос, че въртят далавера с челябинския Генерал. В такива сделки, както казват алкохолиците, всяка уста в повече е по-опасна и от нож.
Още преди да влезе в играта, Марк бе принуден да се поразкарва. В началото се предвиждаше той да се присъедини към Лисовски на Московската аерогара, после обаче Лисовски му съобщи, че челябинският признат бандит Глиста се готви да заминава с него към столицата, за да докладва при какви обстоятелства е станало убийството в Копеевск. Очевидно трябваше Марк спешно да замине за Челябинск със специален самолет. После обаче се оказа, че Глиста е решил за по-безопасно да пътува отделно от Лисовски. И изобщо той беше доста зле настроен, заяждаше се и дори неприкрито намекваше, че Лисовски е забъркан в убийството. Така че след всичко това се наложи в рамките на едно денонощие Марк да пътува от Москва до Челябинск и обратно.
Още на аерогарата братя Месхиеви побързаха да предупредят Лисовски и Марк, че на срещата може би ще ги попритиснат. Робинзон и другите бандити подозирали, че под носа им се изплъзва някаква сделка, от която по принцип би трябвало да намажат някои заслужили хора. И, общо взето, всички били в калпаво настроение, защото преди два дни техен добър приятел и достоен бандит, по прякор Костура, е бил прострелян в сауната от непознати мъже с автомати. Именно неговото погребение и поменът след това щели да станат повод за събирането на всички босове, за да обсъдят положението.
След връщането си в Москва Марк нито веднъж не направи опит да се свърже с Турецки или с Олег Величко, а само те двамата знаеха каква е задачата му и защо е необходим този маскарад. Всички останали, които бяха мобилизирани за тази акция, бяха само инструктирани да следят незабелязано придвижването на гостите от Челябинск, но никого да не арестуват, още по-малко — да стрелят по когото и да било. Но Марк знаеше, че колкото и прецизна и строга да е някоя заповед, тя все пак се изпълнява от хора с присъщите им достойнства и недостатъци. Така че той въпреки всичко се опасяваше за живота си — някак не го напускаше усещането, че ще се окаже между два огъня.
… За да не привличат към себе си излишно внимание, Лисовски и Марк трябваше да отседнат в една жилищна кооперация на „Полярна“, предназначена за слушатели и преподаватели във Военната академия. Навремето Алик бе учил в тая ковачница за генерали. Днес, въпреки че отдавна бе изгонен извън величествените й стени, той не бе загубил старите си връзки там, дори напротив — активно вербуваше сред питомците й един боеспособен и добре обучен отряд. Така че Лисовски и Марк бяха настанени в един от двустайните апартаменти, където бяха на квартира и двама слушатели — единият ерген, а другият женен. Алик увери бившите си колеги, че тези двамата, които им натрапва за гости, са съвсем безопасни хора, а след като изпрати Марк да пийне бира, остана при тях да разговарят насаме.
Александър Андреевич бе много разтревожен и уплашен. Пък и всичко, което му се струпа през последните две седмици, не би вдъхнало оптимизъм на никого. Убийството на шефовете му, появата на Секача, посещението на убийците, а сега и предстоящата среща, на която ще има много недоброжелатели, както го предупреди Алик… И не му стигаше всичко дотук, ами и това ченге, дето му го лепнаха за опашка!… Когато му натрапваше за придружител тоя нахакан момък, полковник Сергеев каза, че истинският Секач бил в пълна депресия, отказвал да отговаря на всякакви въпроси, а в момента им се открива такава чудесна възможност да проникнат в средите на престъпния елит… Александър Андреевич по принцип не вярваше на хората. Знаеше, че всеки лъже за нещо и не би казал дори очевидната истина, ако няма от това някаква изгода. Ето защо подозираше, че мнимият Бобров е осведомен за сделката с плутония и през всичките петнайсет минути, докато разговаряше с Алик Месхиев, Лисовски си задаваше въпроса дали да не му признае що за придатък към стоката е докарал от Челябинск. Но в края на краищата интуицията му подсказа да мълчи. А ако тоя Секач се окаже твърде любопитен и вземе да си бута гагата където не трябва, все ще се намери начин да се отърве от него. При това може да го заплюе в лицето и да му каже: „Гадно ченге такова!“ Затова, когато Алик го попита що за птица е спътникът му, Александър Андреевич вдигна рамене и отговори: „Незнайна, но опасна.“