— Ясно — кимна Турецки. — Знаеш ли поне как се казва сектата?
— Че откъде да знам?!
— Добре. Тогава се опитай да ми обясниш защо и кой би могъл да прояви интерес към твоята банка. И каква полза може да търси от нея някаква си религиозна секта?
— Хайде пък и ти, Саша. С какво може да е интересна една банка? С парите си, естествено. Някои имат нужда от голям кредит, други — от платежоспособен партньор… пък и малко ли неща могат да се правят съвместно с една банка. А нашата е съвсем нова. С никого не сме влизали в сериозни конфликти. В самото начало чеченците ни бяха хвърлили око — искаха да взема техен човек за свой заместник. Но докато ги баламосвахме, започна войната и те вече нямаха време да се занимават с нас. А виж, тия сектанти най-вероятно търсят възможност за някакъв шибан кредит или поръчителство: с други думи, в случай на нещо „Дук“ да покрие разходите по тяхната сметка. Нали сега всички се врат в политиката, като че тук не е Горна Волта с ракетите, а същински Клондайк! По-добре кажи какво ще ме посъветваш.
— За банката — нищо, ти си специалистът. Но за сина си може би трябва да подадеш официално заявление в милицията — да се обяви за издирване…
— Всичко това го разбирам — упорито врътна глава Бибарцев. — Но не бих искал да се вдига шум…
— Защо? Да не би момчето ти да има досие в милицията?
— Абе не, боже опази! Но разбираш ли, ако започнем да се разтакаваме по обичайния ред, това непременно ще се разчуе. А всяка негативна информация неизбежно ще се отрази върху имиджа на банката. С ума си човек разбира, че това е личен проблем и фирмата няма как да пострада, но просто подсъзнателно търси други начини да реши проблема.
— Не си ли мислил да се обърнеш към някоя частна детективска агенция?
— Винаги мога да го направя!
— Тогава има само такъв вариант: по смисъла на член 127-ми от процесуалния кодекс ще възложа на някого от криминалната милиция да се заеме с издирването. Ще докладва само на мен, а не на прекия си началник. Така хем работата ще върви интензивно, хем няма да се стига до излишна гласност. Но трябва да е човек, на когото може да се има доверие. Откровено казано, аз вече нямам такъв приятел в криминалната…
— Загина ли? — след кратка, но съчувствена пауза попита Бибарцев.
— Какво говориш, пепел ти на езика! Не се разбра с началството и си откри частна детективска агенция. Какво пък, ако държавните чиновници не си свършат работата, можем да се обърнем към него. Добър професионалист е и не е задник…
— Чакай, струва ми се, че имам предвид един, на когото може да се разчита — замислено произнесе банкерът. — И работи точно във вашата Московска криминална милиция…
— Какъв е?
— Оперативник. Капитан Майер.
— Майер ли?
Турецки познаваше почти всички инспектори от градската криминална милиция, но това име чуваше за първи път.
— Отскоро е в Москва — поясни Бибарцев. — Одески немец, което само по себе си е вече колоритно!
— Добре. Поприказвай с него. Ако се съгласи, обади ми се…
В същия великолепен автомобил на път към Главна прокуратура Турецки си мислеше дали той самият би имал толкова здрави нерви, че да търси детето си, макар и вече пораснало, без да вдига шум, само и само да не пострада източникът на забогатяването му? И не можеше да си отговори еднозначно.
Втора глава
В играта влиза Майер
1.
Ако човек разговаря с капитан Майер, без да го вижда, чувайки само гласа му, би казал с увереност, че той е от Одеса, кореняк осмо поколение, с голям примес еврейска кръв. Ако пък се срещне очи в очи с мълчаливия капитан Майер, меланхолично премятащ в устата си дъвка, тогава твърдо би заявил, че този светлорус гигант с външност на Долф Лундгрен е роден и израсъл сред алпийските морави на Германия и Швейцария или някъде в суровата, брулена от северни ветрове Скандинавия.
А всъщност Марк беше син на немец и беларуска, роден в Мурманск, но израсъл и учил в Одеса, тъй като бащата беше флотски служител, голям специалист по радиозасичане, и висшето командване го прехвърляше от една флота в друга и от море на море. Готвейки се да излезе в оставка, Майер-старши отрано си издейства жилище в Москва, макар че все още служеше във Владивосток. А междувременно Майер-младши, който беше завършил юридическия институт и работеше като оперативен служител в Московската криминална милиция, се зае да пази квартирата.