Робинзон сурово изгледа притихналия си приятел, след което се обърна към Марк.
— Хубаво е, че го съзнаваш — тежко отбеляза той. — А кво още ти е говорил Генерала, лека му пръст? Кво сте обсъждали с него след работа?
Докато Марк обмисляше как да отговори, Лисовски не издържа и незабелязано го настъпи по крака, за да не се издаде с нещо.
— Ми приказвахме си най-различни неща, повечето си разправяхме спомени… За неговите работи не сме приказвали.
— Не сте ли?
— Не сме.
— А що тогава всички ти викат „наследника на Генерала“?
— Кои всички?
— Аз питам!
— Тая работа не иде от мен. Генерала само ми даде половинката от една паричка и ми рече: ако се случи нещо с мен, ще идеш да я покажеш на колегите и те няма да те оставят да пропаднеш…
— Няма да те оставим — усмихна се Робинзон. — Значи ти си само убиец?
— Само убиец — съгласи се Марк.
— Е, що тогава Генерала толкова те криеше от всички?
Марк сви рамене.
— Не знам, не ми е казвал. Може би чрез мен е искал да си урежда сметките с ония, от които ме е крил.
— И такива неща стават. А Генерала изпробвал ли те е в работата?
— Да. Премахнах двама.
— Чисто ли ги изработи?
— Ми не са се оплаквали.
— А как обичаш повече — с нож или с пистолет?
Марк престорено заскърца със зъби, след което помоли:
— Дай първо да пийна едно.
— Пий колкото ти душа поиска! — разпери ръце Робинзон. — Не сме на банкет, пък и лакеи си нямаме, така че — наливай си!
Марк изпи половин чаша и избърса устните си с ръка, което не беше правил никога през съзнателния си живот.
— Най ми харесва да работя с карабина и с автомат, уважаеми. Ако съм подходящ, кажете ми. Генерала беше доволен от мене. Само че деца и жени не ми предлагайте — не съм някой мръсен задник.
— Хубаво — одобрително кимна Робинзон, след което посочи с пръст Глиста и попита: — А него ще очистиш ли?
Глиста се отдръпна от пръста му, сякаш от дуло на пистолет, и замърмори:
— Ама как тъй бе, Михалич?! Ти какво…
Марк презрително се усмихна:
— Май няма да ми платиш кой знае колко за него!
— А като за приятел?
— Нее, трябва ми по-солиден клиент, за да се чувствам професионалист. А тоя, ако се наложи, и някой от твоите младоци може да потренира с него!
— Само не прекалявай! — беззлобно му подвикна Робинзон. — Все пак той е признат бандит!
— Извинявам се за което — съгласи се Марк. — Само че не е твърде солиден.
— Нищо! Като го пратя при вас на мястото на Генерала, ще стане солиден! А сега вече край на пиенето. Приключваме дотук и с празните дрънканици. Утре след погребението ще се съберем. Алик знае къде. Предстои ни важен и сериозен разговор. А ти, Лисо, май нещо криеш за работите на Генерала. Знаеш нещо! Внимавай! Та значи утре ви чакам — тебе, Лисо, и тебе, Алик. И хич не си мислете да ми изклинчите — ще ви пипна! А ти, Секач, засега си свободен. Когато ми потрябваш, ще те викна. Но ако излезе, че знаещ нещо повече от онова, което ни изпя…
След като напуснаха градската резиденция на Робинзон, те се качиха в мерцедеса на Алик Месхиев, който потегли към „Полярна“. Лисовски се обърна към Марк:
— Защо му се изежи на Глиста? Какво толкова знаеш за него?
— Нищо.
— Как така „нищо“?! Тогава той защо се гипсира така?
— А ти да не мислиш, че като е авторитет, Глиста трябва да е по-железен и от Феликс? Правят се на велики, ама като ги попритиснеш малко, направо се осират!
— Значи си блъфирал? — обърна към него глава и Алик, който беше на волана, но забрави да си гледа пътя.
— Ами да! Тоя скапаняк го виждам за пръв път през живота си.
— Браво бе, Секач! — искрено се възхити Алик. — Ще ти кажа едно нещо. Не знам как е при вас там, в провинцията, не съм наясно кой поръчва музиката. Но тука вече „сините“ ни писнаха на всички, разбираш ли! Бият се в гърдите… голямата заслуга, няма що — напил се, откраднал и го опандизили! Ами че ти крадни, без да те хващат, или пък ако те пипнат — измъкни се! На това му викам аз заслуга! Сега имаме две мафии — „сините“ и „белите“. И ще ти кажа, че ние незабелязано ги изместваме. И съвсем ще ги изместим, да знаеш!
— Ако преди това утре вечерта тия „сини“ не ни изпоколят — мрачно допълни Лисовски.