— О, пепел ти на устата, какви ги измисляш! — весело подвикна Алик. — Сега ще оставим Гена да спи, а ние с тебе, драги ми Саша, да идем да пием по едно силно кафе, че имаме още работа!
Марк мълчеше и се правеше, че дреме и нищо не разбира, като същевременно си мислеше „дано момчетата от отдела за външно наблюдение да не изгубят тоя тъмносин мерцедес“. Марк, естествено, щеше да поразпита Лисовски какво точно са правили в негово отсъствие, но не беше сигурен дали ще му каже истината.
Александър Андреевич беше толкова съсипан от преживявания, че с огромна радост предостави на Алик Месхиев всички по-нататъшни грижи около приключването на износа на стоката извън границите на Руската империя. А тези граници, ако извадят късмет, изобщо не са кой знае колко далеч — на аерогара Шереметиево…
3.
— Е, кво ще кажеш? — попита Робинзон, когато останаха насаме с Глиста.
— Що не ми го дадеш утре тоя Секач, а? И трима-четирима от твойте момчета!… Трима-четирима души! Така ще духа супата, че ще му се стъжни животът!
— Кви ги съчиняваш бе, глупак с глупак! — скара му се Робинзон. — Ама почвам да си мисля, че наистина нещо си оплескал!
— Абе аз…
— Млъкни и слушай! Ако утре изтървем случая да нанесем удар на Месхиеви — смятай, че вече сме покойници. Той няма да ни цепи басма. Ние трябва да ги изпреварим. Някои от нашите са в същия кюп, но това са близо половината хора, пък на нас ни трябва мнозинство. Значи, хубавичко да очерним групичката на Месхиеви, да стане един приличен скандал. Тогава вече ще ни потрябва твоят земляк, стрелеца. Тая вечер ще му пратя жена, тя ще го разприказва, ще го раздвижи, а после, когато ти предаде информацията… чуваш ли, на тебе ще я каже… ти ще й затвориш устата с мойто момче. А утре ще стоварим цялата вина за случилото се върху Секача. Тогава вече ще го имаш на тепсия!
Глиста само кимаше, а по лицето му се изписваше ту възхищение, ту ужас:
— Голям стратег си, Михалич!
— А за да е по-сигурно, че всички на срещата ще бъдат нервирани, при Секача ще иде щерката на Федя Копитото…
На Глиста едва не му падна челюстта.
— Михалич! Не я убивай! Копитото ще ме…
— Не тебе, а Секача! Разбира се, ако свършиш тая работа чистичко. А не се ли съгласиш на тоя вариант — на срещата ще трябва да разкажеш всичките си прегрешения, така че със сигурност можеш да си отпишеш ушите, да не говорим за задника!
— Недей бе, Михалич, много си кръвожаден! Та тя няма и шестнайсет години бе…
— И петнайсет няма! — злобно се разсмя Робинзон. — Само че когато се наложи човек да избира кой по-напред да иде в гроба, аз си имам принцип: днеска — ти, а аз чак утре! Това едно. Второ: още преди помена трябва да хванем Лисо за топките. Колкото и да е алчен, като му опре ножът до кокала — всичко ще си изпее! Голяма далавера е завъртял Генерала! Направо я надушвам. Изпрати жена си в Германия. Не е току-така тая работа! Аз трябва да доведа нещата докрай, защото Генерала беше наш човек, от „сините“. А задето се е забъркал с Месхиеви, щяхме да му дърпаме ушите, ако преди това не му ги бяха отрязали… Нали ти тъй ми рече — отрязали са им ушите?
— Не. Пръстите — с пресипнал от вълнение глас изхриптя Глиста. — Кутретата…
Глава втора
Златото на храма
1.
През последните три часа Турецки пиеше кафе, приемаше факсове от Челябинск и размишляваше. На всеки кръгъл час му се обаждаха от регионалното управление за борба с организираната престъпност и му докладваха как върви наблюдението на обекти А и Б. В оперативните съобщения с тези букви бяха означени съответно Марк Майер и Александър Лисовски. Размяната на информация ставаше чрез радиовръзка или по вътрешната линия, а директният му телефон оставаше свободен, в случай че Марк има възможност да се обади отнякъде. Впрочем Турецки не разчиташе много на това, защото още при инструктажа, проведен лично от него, неведнъж му бе повторил, че обажданията в Главна прокуратура или в Московската криминална милиция трябва да стават само при особено екстрени случаи.
В РУОП разполагаха със сведения за групировката на Робинзон. За жалост нямаше възможност да се установи наблюдение над всички, които се бяха раздвижили след убийството на Костура при пристигането на Лисовски и Глиста в Москва. Създаваше се впечатление, че се е разбунил едва ли не целият престъпен контингент на столицата. Турецки се надяваше, че на срещата бандитските босове няма да отминат без внимание убийството на челябинския си колега Генерала, следователно капитан Майер ще има възможност да присъства. Загубил вече надежда да го върне в своето ведомство, началникът му полковник Токарев уверяваше Турецки, че докато е работил в отдела му почти цяла година, Марк Майер се е справял много добре. Разкрил е доста жилищни кражби, дори е заловил на местопрестъплението двама джебчии от старата школа. При последния разпит те заявили, че тъй като са истински професионалисти, никога не са поддържали каквито и да било отношения с мафиотските групировки. Следователно беше малко вероятно на извънредното бандитско заседание да се появят хора, които познават Марк под истинското му име.