Кононов послушно отвори папката и започна да прелиства прошнурованите разпечатки.
Междувременно Олег каза на Турецки:
— Странни хора сме това славяните! Например Андрей Николаевич подозира, че цялото ръководство на московския филиал на сектата са мошеници и крадци. Но в учителя Като вярва!
— Забравяте, че Христос също е бил предаден от своите — отбеляза Кононов и победоносно бодна пръст в компютърната разпечатка: — Ето! Прието във фонда за пожертвования на 18 декември 1994 година три пръстена, верижка, брошка и две хиляди долара. И моят подпис.
— Извинете, че се намесвам, но кажете ми какъв е проблемът? Доколкото знам, пожертвованията за църквата винаги са били богоугодни от гледна точка на свещениците. И всъщност на кого му влиза в работата как ще се разпореди тя със своите средства?
Кононов вдигна глава.
— Мога да ви поясня…
— Ще ви бъда благодарен.
— В Япония църквата „Пътят на истината“ има свои предприятия, магазини, платени учебни заведения. Затова съществува известна бюрократична система за разпределение на доходите. Да речем, московският филиал, като събира пожертвования и се занимава с търговска дейност, получава средства. Определена част от тях си остават за текущи разходи, останалото се превежда в центъра в Япония. Затова, когато ми предложиха да се занимавам със счетоводна отчетност, аз за всеки случай реших да водя счетоводството двойно: да дублирам данните в компютъра по един стар и изпитан метод: чрез документи. Когато новопокръстеният ми донасяше своите скъпоценности и пари, аз ги приемах, записвах ги в компютъра със съответната дата, после правех разпечатка, на нея записвах имената на дарителя и той ми се разписваше.
Кононов подхвърли в ръце огромната папка и продължи:
— Държах тази папка вкъщи, сякаш съм предчувствал нещо!
— А в компютъра значи не фигурира името на дарителя, така ли? — реши да доуточни Турецки.
— Да. Смята се, че новопостъпилият в общината се разделя с всички мирски суети. Така че защо трябва да се записва кой точно и какво точно е донесъл?
— Но вие сте си отбелязвали…
— Че как иначе? Ето че се започна гонението. И ако аз нямах тия разписки, гражданинът следовател първо мен щеше да окове с вериги. А сега в тая папчица ми е спасението! Да продължа ли по-нататък?
— Да, да, извинете, че ви прекъснах.
— И така, правех разпечатките в офиса, а после ги занасях вкъщи и ги прибирах в папката. По едно време бях взел да се съмнявам дали си заслужава тоя двоен труд, след като за цяла година работа никой от държавните контролни органи не ревизира Фонда за дарения. Всъщност аз не знаех, че в учредителните документи той изобщо не е вписан. А на жалбите на родителите никой не обръща внимание… За всеки случай реших да проверя с едномесечна давност как се съхраняват данните в компютъра. Включих го, влязох в базата данни и… гледам и се чудя: не мога да позная записаните цифри. Не че помнех всичко до запетайката, разбира се. Но със зрителната памет, ако мога така да се изразя, засякох, че на екрана нещо не е наред. Реших да донеса една-две разпечатки и да направя сравнение. И какво излезе? Датите бяха същите, но количеството на скъпоценностите и на парите винаги беше по-малко! Доста умувах как да постъпя. Не знаех, пък и сега не знам кой е откраднал половината от даренията, кой е влязъл в компютъра и ми е променил данните… Като поразмислих трезво, разбрах, че не мога да се доверя на никого от местните, дори на господин Ямада, който е постигнал просветление под личното ръководство на Учителя. А по това време се говореше, че Тацуо Като се готви да ни посети, и реших, че ще трябва да намеря начин да поприказвам с него, когато наоколо няма никой от нашите хора. Но тогава се започнаха гоненията и аз потърсих следователя, гражданина Величко, за да не стоварят после цялата вина на мен!
— Значи вие смятате, че гоненията са несправедливи?
— Всяко гонение е зло — важно заяви Кононов. — А Учителят знае всичко отнапред. Още при миналото си идване той предупреди, че за нашата църква се задават тежки дни, че той ще бъде предаден, а обителите — разграбени. Всичко това са машинации на враговете. Те също са от Япония, сектата „Амида“. Не могат да простят на Учителя, че е привлякъл техните ученици…
Кононов беше на път да премине от свидетелски показания към вдъхновена проповед, затова Турецки побърза да му зададе въпроса, който внезапно му бе хрумнал: