— А не сте ли водили и отчет на разходите?
Монахът счетоводител разбиращо се усмихна:
— Искате да намекнете нещо, няма да споря с вас. Ако е водена някаква отчетност за разходите, то е било без мое знание. Аз се разпореждах с дребни суми, които давах на монасите и послушниците за покупка на дребни неща за бита — бельо, дрехи и така нататък.
— И, разбира се, сте водили отчет?
— Че как иначе? Веднъж месечно се даваше определена сума и аз редовно я отчитах по разходите.
— Тук ли са ви отчетите?
— Да, ето ги. — Кононов му показа тъничка папка с машинка.
— Може ли да надникна в нея?
Монахът мълчаливо му я подаде.
Александър Борисович набързо прелисти десетте листа, изписани със сбит почерк. Най-отгоре на всеки отчет счетоводителят бе написал с печатни букви датата и отпуснатата за месеца сума. След което в колонка бе записвал имената на получателите и размера на сумите. Обикновено за всяка община бяха отпускани по не повече от десет милиона рубли, а на ръка бяха давани максимум от триста до петстотин хиляди. Очевидно за получаването на такава сума е трябвало да се посочат достатъчно сериозни основания.
Особено внимателно Турецки проучи записите от 15 март нататък. И все пак намери онова, което търсеше: на 16 март бяха дадени пет милиона рубли на „Чука“ — така го бе записал счетоводителят, при което получателят дори не си беше дал труда да се разпише.
— Може ли да ви попитам нещо, Андрей Николаевич?
— Да, моля.
— Записът от шестнайсети е съвсем пресен. Сумата е особено голяма, а няма никакъв подпис…
— А-а, това ли… Парите наистина бяха дадени. Имаме в общината един треньор…
— Треньор ли?
— Че как иначе? Монахът трябва да е силен не само духом, но и телом…
— Да, да, ясно!
Кононов го изгледа изпод вежди, но все пак продължи:
— Треньорът се казва Кирил Воробьов, ама фактически никой не го нарича по име, а повечето с прякор — Чука. Дори той самият ми каза тогава: пиши, че Чука ги е взел. Тоя момък не е от вярващите, обича само парите и жените. Та тоя ден дойде при мене още заранта и ми заяви, че трябва да му дам пари, защото заминавал в командировка. Попитах го: колко? А той: колкото може повече. Казах му: повече от онова, с което разполагам, не мога да ви дам. И тогава той отсече: давай всичко! Парите бяха само пет милиона и шестстотин хиляди, а бяхме в средата на месеца, така че не му ги дадох всичките. Тогава той се ядоса и не се разписа. Закани ми се, че горчиво ще съжалявам, защото той ще отрече да е вземал пари от мен. И си тръгна. Подвикнах му: каква е тая командировка с толкова много пари, да не е намислил да ходи чак до Япония? А той ми отговори, че заминава за Урал и доколкото разбрах, нямало да е сам.
— А той после не е ли длъжен да отчете командировката?
— Виж, това вече не знам. Откакто съм започнал работа във филиала, никой не е вземал командировъчни пари от мен. Дори не съм сигурен дали Чука се е върнал.
„Горещо!“, възкликна вътрешно Турецки, докато записваше имената, прякора и евентуалните адреси на монашеския треньор. Но гласът на разума охлади възторга му: не бързай да се радваш, това е само една от възможните версии и не бива да зацикляш на нея.
— А да знаете, Андрей Николаевич, дали вашият учител е искал да разполага с атомна бомба?
— И защо ще му е тая бомба?
— Ами да речем, не само с проповеди, но и със заплаха от адско наказание да води паството си по праведния път.
— Не знам, не ми се вярва…
— Искате да кажете, че той е против насилието над личността? — попита Олег Величко.
— Поне аз така мисля.
— А може ли да се нарече насилие потискането на волята чрез специални средства?
— Какво точно имате предвид?
— Например „Шлемът на спасението“ или факта, че в общината на „Петрозаводска“ са открити пакетчета бял прах, който се оказа синтетичният наркотик триметилфентанил!
— Може би са нарочно подхвърлени от някого — неуверено предположи монахът.
— И „Шлемът на спасението“ ли? За щастие ние с вас, Андрей Николаевич, се занимаваме с реалните грешки на вашите духовни наставници. Така че няма нужда да се отплесваме в теологични диспути!
4.
Направо от кабинета на Величко Александър Борисович даде указания на Московската криминална милиция да обяви за издирване спортиста каратист Кирил Воробьов, по прякор Чука, а също така да провери кога, за къде и с кого е заминал същият, като е ползвал самолет на 16,17 или 18 март тази година. Разбира се, ако Чука бе тръгнал в командировката с фалшиви документи, тази проверка щеше да удари на камък. Но едва ли имаше такава вероятност, защото той не беше криминално проявен, нямаше досие, така че не му е било необходимо да се крие под чуждо име. Но, от друга страна, щом като не е бил толкоз ревностен почитател на японския Христос, защо, по дяволите, му е било необходимо да носи със себе си значката с неговия светъл лик? А може би тя е на партньора му?