Преди да се прибере вкъщи, Турецки се върна в Главна прокуратура и отиде в кабинета си да провери дали няма някакви новини за капитан Майер. На телефонния секретар имаше запис. Турецки го пусна и чу развълнувания глас на майор Семьонов:
В двайсет часа и петнайсет минути пред сградата, където се намира обект А, спря бежово волво. От него слязоха обект Г и някакво съвсем младо момиче и влязоха във входа. В квартирата на обект А лампите светнаха. Обект Г се върна и двамата с шофьора седяха в колата петнайсет минути, а после влязоха в сградата. Засега обекти Б и М не са се върнали…
Турецки ядно изключи касетофона и се отпусна безсилно в старото си стилно кресло, което изглеждаше доста по-грубо от лепените и скърцащи столове с пъстра тапицерия, но в него се седеше значително по-удобно, отколкото в продукцията на Обединение „Москвадрев“. Разбираше, дори беше стопроцентово сигурен, че Глиста, сам или с помощта на Робинзон, готви на Марк някакъв гаден номер. И още по-лошо — знаеше, че е закъснял и с нищо не може да му помогне.
Глава трета
Борба на живот и смърт
1.
След като остана сам в чуждата, а може би и ничия квартира, Марк Майер дълго се разхожда из стаята си. Тя приличаше както на жилище за човек от „средна ръка“, така и на временен лагер на офицер, очакващ новото си назначение. Вносна секция, частично сглобена, за да демонстрира на приходящите своето великолепие, а същевременно и за да върши работа на стопанина си. Телевизор, видеокасетофон, компактдиск плейър… И непосредствено до тях, наредени в ъгъла едно върху друго — дървени зелени сандъчета от боеприпаси, съхраняващи за по-добри времена разни сервизи. А върху сандъчетата — картонени кутии, овързани на кръст с капронови въженца…
Марк се чудеше какво да прави. От една страна, не биваше да предприема нищо, което би събудило подозрението у бандитите, а от друга — не можеше да седи със скръстени ръце. Не го бяха внедрили в престъпния свят да разглежда екзотичните московски потайности и забележителности, а за да събира информация.
Всъщност вече имаше какво да съобщи на Турецки. Можеше да му каже за личната гвардия на братя Месхиеви, от какви хора е сформирана, приблизителните координати на нейната дислокация. А и не беше зле да узнае къде ще се проведе утре срещата на босовете. Съдейки по всичко, на нея ще се разгорят силни страсти. Щеше му се да се поогледа и да се поослуша…
Не му се бе наложило да се преструва на уморен, за да приспи бдителността на двамата си приятели врагове. През последните две денонощия направо бе каталясал. Така че след като изпрати Лисовски и Алик до вратата, той си бе разрешил една четиридесетминутна дрямка. Затова беше навил будилника — не разчиташе много-много на биологичния си часовник. Е, в обикновена, а не в екстремна обстановка той не го подвеждаше, но и механичният часовник не го подведе. Марк стана и веднага врътна стрелката на цифрата, от която я бе превъртял.
Без да пали лампата, предпазливо надникна през пердето. Прозорецът гледаше към двора, но можеше да се види какво става и пред входа на сградата. Там беше тихо и безлюдно. А през процепите между дъските на портиерската барака в двора мъждукаше бледа светлинка. „Явно някакви пияндета са се събрали на чашка“, реши Марк. Той не знаеше, че вътре под прикритието на пиянска компания седяха тримата сътрудници от отдела за външно наблюдение при Московската криминална милиция. Но това беше малко по-рано. Двама от тях бяха тръгнали да проследят колата на Алик, а сега в бараката остана само майор Семьонов. Марк се дръпна от прозореца точно когато в двора влезе едно волво. Реши да поизчака, а после да поизлезе, уж на разходка, и ако му се удаде възможност, да се обади на Турецки от някой уличен автомат. „Но първо не е зле да пийна кафе“ — реши той и отиде в кухнята.