— Ако сега беше лято, щях да реша, че си слънчасала. Но щом като е само началото на пролетта, значи ти е кипнала кръвта на порнографска вълна — направи извод Марк. — Тогава първо ще хапнем нещо, а после аз ще те заведа при майка ти и баща ти. Да или не?
— Де! — кокетно се усмихна тя.
Марк с въздишка тръгна към кухнята.
Свари кафе, направи по два сандвича със салам и сирене „Виола“, сложи всичко на един поднос и го понесе към стаята, а когато стигна до вратата, спря, стъписан от изумление.
3.
За тези десет-дванайсет минути, които бе прекарал в кухнята, Олга му бе подготвила страхотна изненада: угасила горното осветление, запалила аплика над дивана, ориентирала се как да включи компактдиска и пуснала тиха, но съвсем не приспивна музика. А тя самата — излегната гола на дивана, сложила ръце под главата си така, че малките й стегнати гърди бяха щръкнали нагоре, откривайки нежната белота на кожата под тях. Краката й с полудетско безсрамие бяха свободно разтворени, показвайки златистото окосмение с полупрозрачни на меката светлина къдрави косъмчета.
В продължение на няколко дълги секунди двамата се гледаха, после Марк внимателно остави подноса върху една картонена кутия и разкопчавайки колана на дънките си, тръгна към дивана.
— Ти кво, миличка, да не искаш да ме увериш, че с тия малки крачета си кръстосвала професионално плаца?
— Квоо? — не разбра Олга.
— Я се обърни с гръб, да видя дали си толкова красива и отзад.
— Уу, перверзен тип! — изкикоти се тя.
Но все пак послушно се обърна с гръб.
С бързо движение Марк изтегли дънковия си колан и силно, но не прекалено болезнено я шибна по нежнорозовите полукълбета.
Олга изписка от неочакваната пареща болка, понечи да скочи, но Марк успя да я притисне с една ръка, а с другата продължи да я налага.
— А-а! — пищеше момичето и бясно се въртеше да избегне ударите. — Копеле мръсно!… Гадняр!… Стига бе, боли…
Като я напляска десетина пъти, Марк я пусна и бързо отскочи, защото тя тутакси бе посегнала да го издере с дългите си лакирани нокти.
— Ооох! — стенеше Олга, като внимателно опипваше болезнените места. — Абе ти или си дошъл от гората, или верно си извратен! Трябваше да ме предупредиш!
— За кво бе?
— Ми, че си болен!
— Я слушай, малката, ако до две минути не чуя кой те праща при мене, ще продължим по-сериозно с интензивния масаж! И тогава вече се моли на Бога в банята да има вода, защото така ще ти пламне дупето, че няма да можеш да седнеш!
— Глупак! — изхленчи Олга и бегло погледна часовника.
Когато до края на двете минути оставаха не повече от десет секунди, тя горчиво въздъхна и измънка:
— Михалич ме помоли… каза, че е пристигнал един страхотен пич, който се чувства самотен и трябва да му се помогне, да си поразхлаби нервите и такива работи. Обеща ми пет стотака в зелено…
— Но ти си малолетна! За тая работа той може да изгърми, а и ти заедно с него!
— Михалич добре се е подсигурил, държи в ръцете си маса хора. А и като мъж го бива още, нали той ме цепна.
— Ти сираче ли си?
— Защо? И татко е авторитет като Михалич, а може би да е дори още по-могъщ…
— Тогава защо се занимаваш с подобни глупости, и то за пари?
— Може пък да не е само за пари. А и татко си е наумил да ме праща да следвам в чужбина, иска да ме прави аристократка, да не приличам на него. И е голям дзифтар, не ми дава мънита. Казва, че живея в комунизъм, каквото поискам, такова ми се поднася на тепсия, така че нямам нужда от кеш. Разбира се, аз ще ида да следвам, само че ако се справя с изпитите…. Оо, я стига сме говорили за това.
— И що те е пуснал сама по това време? Сигурно живееш далече?
— Доста далече. Но аз съм с кола. Както са ме докарали, така ще ме откарат…
— Значи някой те чака?
Марк все още не можеше да си обясни какво цели с тоя замисъл Робинзон, но усещаше, че искат да го използват като пионка в някаква игра преди срещата на босовете. Дори не точно като пионка, а като мишена.
— Ясно, малката — промърмори той, машинално промушвайки колана си на мястото му. — Ясно, че нищо не ти е ясно…