— Хайде сега, като ти разказах всичко, да ме изчукаш, моля ти се! Ти наистина много ми харесваш…
Марк с ужас усети, че Олга все пак бе постигнала своето — изпитваше силна възбуда. Не, не бива! Пък и не е желателно тя да разбере, че това самоограничение е предизвикано от нравствени причини. Един бандит не може да бъде нравствен. А за нея той си беше бандит…
Марк нежно я погали по главата и по острото детско рамо, след което каза:
— Виждаш ли, малката, аз си имам принципи. Кога, къде, кого — аз решавам. Ти много ми харесваш, но нека да отложим тая работа за момента, когато ние сами ще го пожелаем, а не когато Робинзон го е намислил. Кой е баща ти? — неочаквано попита той.
— Копитов, Фьодор Фьодорович.
— Тоест Копитото?
— Да, защо питаш?
— Просто така. Трябва да помагаш на татко си, щом си толкова пораснала, а не да се водиш по чужди акъли!
— Абе ти май ми четеш конско?! Дошъл вчера от село и седнал да ме поучава!
— Аз ти желая доброто, глупаче! Сега ще те изпратя до вкъщи, а утре след срещата, ако не си се отказала…
— Ама верно ли?
— Бял свят да не видя…— спомни си Марк старата бандитска клетва.
Тя обаче не направи впечатление на Олга. Очевидно сега се кълняха другояче. Но момичето все пак долови смисъла:
— Значи, утре вечер?
— Да пукна, ако лъжа!
Със същата обезоръжаваща непринуденост Олга се облече, начерви устните си и пооправи целия си грим.
— Да те изпратя ли?
— Няма нужда — отказа тя. — Долу ме чака едно волво с две горили. Те ще ме откарат.
— Сигурна ли си?
— Къде ще ходят? Страх ги е от Робинзон повече и от дявола.
Като любезен, но малко мързелив кавалер Марк я изпрати до асансьора, позволи й да го целуне по бузата в опасна близост с устата, помаха й за сбогуване и си влезе в апартамента. Но не затвори плътно вратата, сякаш предчувстваше, че толкова безметежна раздяла не би била в стила на Олга Копитова, безпътната щерка на Федя Копитото, способен за един прокъсан чорап да ти отреже ухото. А за дъщеря си!…
4.
Скоро Марк се увери, че не е сбъркал, когато реши да проследи пътя на момичето до колата и кой ще го откара. Очевидно изпратените от Робинзон телохранители имаха други намерения.
— Къде ме влачите бе?! — чу се от долния етаж възмутеният глас на Олга.
— Не вряскай ма! — грубо я прекъсна дрезгав мъжки глас.
Марк веднага го разпозна — Глиста!
— Не вряскай, казах! Следят ни ченгетата! Ще гледаме отгоре кога ще се изметат!
Стълбищното осветление пак не гореше, но сега това бе добре дошло за капитан Марк Майер. Без много-много да се прикрива той успя да проследи как Олга, водена от Глиста и от един млад едър мъжага, минаха покрай него и продължиха да се качват нагоре. Там беше дванайсетият етаж, а след него — покривът.
С меките си маратонки Марк безшумно излезе на площадката и тръгна след не особено задружната троица.
Беше настъпило такова време, че бандитите нямаха страх от никого. Дори някой от живущите да наблюдаваше през шпионката тази живописна група, щеше да е само за да съобщи на тлъстата си половинка, курдисала се пред телевизора, че проститутките вече нямат ни срама, ни очи, и са готови да легнат направо на площадката, а сетне почтените хора да им дишат СПИН-а!… И нито някой ще излезе да се поинтересува какво става на стълбището, нито дори ще се обади в милицията, даже и през ум няма да му мине. А иначе всеки си знае конституционните права — критика от низините, но да я чуе само булката или в краен случай — тъщата.
— Е, кво, Олка, чукна ли те? — попита с известна завист Глиста.
— Не още.
— А кога? — изкиска се шофьорът.
— Когато кьоравият прогледне, а на кьосето му порасне брада, тогава! Това не ви влиза в работата.
— А почерпи ли те поне някоя чашка? — не мирясваше Глиста.
— Не сме пили.
— А тогава що писка толкоз?
За да им е по-лесно да убият девойката, шофьорът и челябинският бандит бяха ударили за кураж по половин литър водка, почти на гладно, и сега се надпреварваха да я разсейват с приказки, за да не се досети какво я чака. Същевременно им се искаше да се уверят, че момичето наистина е блудница, парцал, който си заслужава наказанието. Това щеше да подкрепи решимостта им да извършат това, за което са изпратени.