Взел ключовете за колата, пистолетите и един газов спрей, Марк слезе в квартирата.
Олга се беше свила на един стол в кухнята и стискаше здраво сатърчето за месо.
— Всичко е наред, принцесо, хайде да си те водя у дома.
— Добре — кимна тя като кротко и послушно момиче.
За да поддържа легендата, Марк се престори, че не познава Москва. И макар че според московските мащаби Копитов живееше, кажи-речи, в съседство, той се въртя половин час из квартала, за да демонстрира пълен провинциализъм. Това му се удаде така добре, че накрая Олга се развесели и взе да му обяснява откъде и как да мине.
Когато най-сетне пристигнаха, Марк попита, без да става от волана:
— Да те изпращам ли или гуд бай?
— Изпрати ме, моля те.
— А баща ти да не ме сбърка с някого, че да загазя…
— Ти пък — веднага повярвах, че те е шубе!
— За теб се безпокоя!
Марк все пак имаше желание да се запознае с още един от босовете, който вече със сигурност щеше да му е от полза. Но като поразмисли, реши, че е по-добре Оля сама да разкаже всичко на баща си. Няма как да се измъкне, защото Фьодор Копитов я държи строго и непременно ще се заинтересува защо дъщеря му се прибира толкова късно и с тая червена ивица на шията. Така че тя ще му разкаже цялата истина, а на Марк, наречен още Генадий Бобров, ще му бъде зачетена проявената скромност.
Той изпрати момичето до масивната двойна врата и на сбогуване не забрави да целуне подпухналите й от плач устни.
После потегли обратно към „Полярна“, а когато съгледа един уличен телефон, спря и слезе. Оглеждайки се наоколо, набра номера на Турецки.
— Марк, вие ли сте?!
— Да не очаквахте Месхиев, а? — весело попита младият мъж.
— Само в случай, че ми се обади по ваша препоръка! Как сте? Има ли някаква опасност?
— Засега не се очертава, Александър Борисович, но струва ми се, че Робинзон не ме харесва нещо.
— Да не ви подозира?
— Не, проблемът не е в това. Той търси начин да си разчисти сметките с братя Месхиеви и вероятно на срещата ще сервира някоя изненада.
— Тогава незабавно се връщайте, Марк. Незабавно! Чувате ли?!
— Не се безпокойте, гражданино следовател, още не ми е припарило под краката.
— Съдейки по онова, което ми докладва външно наблюдение, вие се държите доста безгрижно, Марк! Посещават ви разни девойки…
— Е, може ли без някоя мадама от време на време, Александър Борисович!? В случай на нужда кой ще ме прикрие? Утре до обяд ще се постарая да ви съобщя къде ще се проведе тъжният помен, който ще прерасне в буйна и весела среща на интересите!
Марк се сбогува и окачи слушалката. Върна се в бежовото волво и потегли към квартирата, като по пътя си представяше как Лисовски и Месхиев не могат да си намерят място от тревога и подозират какво ли не, дори самата истина. Трябваше час по-скоро да разсее съмненията на Алик и да хвърли в мрачно униние Александър Андреевич Лисовски, който сигурно се надява, че веднъж завинаги се е отървал от натрапеното му ченге.
Глава четвърта
Патаклама в „Петте звезди“
1.
Александър Андреевич Лисовски се увери, че Алик Месхиев не само не възнамерява да преклони глава пред авторитета на Робинзон, но дори е готов да го атакува на утрешната среща — както с парламентарни средства, така и с въоръжената си гвардия. Разбира се, ако се наложи. Ето защо все пак реши да сподели с него една от двете си тайни и му разказа за внезапното посещение на убийците на Фрол Колбин. А втората — че е довел със себе си ченге като опашка — Лисо не сподели със своя съдружник. Е, и при първата премълча някои неща. Не каза например, че вместо плутоний е пробутал на наглите разбойници касета, в която освен допълнителния пласт олово няма нищо друго. Не му каза и че вместо техническата документация на новата технология за обогатяване на веществото конкурентите са отнесли със себе си схемата и технологичното описание на вече съществуващия традиционен метод. Александър Андреевич дори на няколко пъти подчерта колко жалко било, че са убили другарите им по бизнес, а тях са ги ограбили.
Двамата седяха в квартирата на „Полярна“.
Още щом се прибраха и не завариха Генадий Бобров, те решиха да проверят с какво се е занимавал в тяхно отсъствие. Алик веднага разбра, че е идвала жена — долови тежкия аромат на „Поасон“, парфюм, който струва маса пари. Съгледа и подноса, сервиран за двама души.