Умората надделя и Александър Андреевич задряма, смътно долавяйки глухия глас на Месхиев, който непрекъснато разговаряше по телефона. Но по едно време се хлопна външната врата и Лисовски чу гласа на ченгето, натрапено му в ролята на Секача. Сънливостта му тутакси отлетя като под плашена птичка. Това обаче не го разстрои, защото на нейно място се появи една хубава идея.
Старателно търкайки очи, той отиде в съседната стая. Ченгето жадно пиеше бира, а Алик с любопитство го наблюдаваше.
От своя страна Марк се опитваше да отгатне за какво са разговаряли в негово отсъствие.
— И изобщо бих искал да си седиш вкъщи — обади се Алик. — Защо трябва да се шляеш и да привличаш излишно внимание?
— Абе и на мен ми се искаше да се наспя — отговори Марк, — ама с вас, столичаните, човек не може да скучае.
И разказа за неочакваното си приключение.
— Виждаш ли го какъв е чакал?! — искрено се възмути Месхиев. — А утре, копелдакът му гаден, ще вземе да се завайка, че е поругана бандитската чест! Мисля си, че Копитото ще вдигне голяма пушилка, но и ти, Секач, ще дойдеш на срещата. Без право на глас. Но ако те попитат, ще разкажеш всичко както си е било.
— Ще го разкажа — съгласи се Марк.
— Алик — плахо се обади Лисовски, — може би Секача ще иде…
— Къде? — не разбра отначало Месхиев, но после се сети: — А, за това вече ти ще си водиш с него преговорите. Аз не мога да му заповядвам.
Марк изслуша молбата на Александър Андреевич с видимо равнодушие.
— Прекрасно би било да си направя един персонален купон, само че съм зле с мангизите. А за онова половин доларче, дето Фрол ми го завеща, няма да ме пуснат дори до вратата.
— Аз имам, ще ти дам — побърза да го увери Лисовски и извади от джоба си пачка долари. — Колко ти трябват?
— Абе дай там една хилядарка — каза Марк, — а рестото ще ти върна.
Лисовски колебливо погледна към Месхиев. Той се забавляваше от тая ситуация, но кимна, сякаш всичко е наред: не иска много човекът.
След като получи парите и подробни инструкции, Марк се пошегува:
— А разрешено ли е да изконсумирам поръчката?
— Разрешено е, разбира се — махна с ръка Лисовски. — Само гледай да не вържеш кънките!
— От такава доза?!
— Да те закарам ли? — попита Месхиев.
Марк понечи да откаже, но се сети, че според легендата той не би трябвало да познава Москва:
— Да, ако може натам и обратно.
— Нахалник — добродушно отбеляза Месхиев и добави: — Там има телефон, обади се, ако стане нужда.
Когато двамата излязоха, Александър Андреевич изчака няколко минути и щом видя, че автомобилът на Месхиев, опипвайки с фарове неравния асфалт, излезе от двора, вдигна слушалката и набра номера на милицията.
— Ало? Милицията ли е?… Искам да ви уведомя, че в един часа след полунощ в клуба „Петте звезди“… какво? „Петте звезди“! В този нощен клуб ще се състои среща на престъпна група, която има отношение към убийството на Виктор Тузик, директора на военния завод в Копеевск!
Лисовски набързо описа външните белези на Марк и на тримата мъже, които го бяха посетили в офиса, и затвори.
Ако всичко мине добре, с един куршум той ще убие два заека: ще се отърве от конкурентите, и същевременно от ченгето. Макар че от тоя нахалник отърваването няма да трае дълго. Но имаше вероятност, докато установят самоличността му и го пуснат, Лисовски вече да е на път за Германия.
3.
Месхиев откара Марк до самата сграда. На височината на първите два етажа просветваха рекламни надписи и изображения, а над тях сияеха пет разноцветни звезди.
— Да ти дам ли патлак, или да не ти давам? — попита Алик, говорейки по-скоро на самия себе си.