4.
— Свободни ли са местата? — чу до себе си Марк.
Много преди този въпрос той бе забелязал периферно трима мъже, които уверено се придвижваха между масите, но наблюдавайки джебчийката, не бе усетил кога са се изправили до него.
— Е, най-после! — фамилиарно възкликна той. — Сега вече ще мога да си почна питието! Щото аз не съм японец да пия претоплено!
При тези негови думи тримата се спогледаха някак странно, дори объркано, но седнаха.
Марк си наля водка от кристалната гарафа в правата кристална чашка, шумно издуха въздуха от дробовете си и я изпи на една глътка, след което апетитно захруска парче краставичка, а междувременно незабелязано оглеждаше новите си партньори по маса.
И тримата бяха снажни мъже с добре развито телосложение, но само на единия му личеше, че е спортист. Едрите му юмруци с набити кокалчета красноречиво показваха, че е каратист от тежка категория или кикбоксьор. Марк също имаше мазолести кокалчета след дълги и упорити тренировки, но те не бяха така груби.
— Лисовски ли ви изпраща? — попита единият, когато келнерът прие поръчката и се отдалечи.
— Значи той?
Те прекараха в мълчание почти пет минути, докато келнерът донесе и сервира на масата коктейли, салати и бутилки минерална вода.
Марк си наля още петдесетина грама и попита:
— А вас кой ви праща? Да не би вие да сте изкормвачите, обработили на живо Генерала и Тузик?
— Слушай, мой човек, не обичаме да ни водят за носа.
— Че кой обича, но защо говорите така?
Вместо отговор друг, явно главният, попита:
— Кой сте вие? Как се казвате?
— Викай ми Секача и няма да сбъркаш.
— Добре. Само куриер ли сте, или сте в течение на нещата?
— Зависи от нещата — отговори уклончиво Марк.
— Какви инструкции получихте от Лисовски?
— Да си дигна задника дотук, да къркам водка и да замезвам с краставички.
— Добре — уморено каза главният. — А той защо не дойде?
— Явно е напълнил гащите. Я глей кви сте страшни!
— Съветвам те да избягваш шегичките.
— Що? Не оставихте ли патлаците на входа?
— Бива си те да дрънкаш, Секач, но на нас времето ни е скъпо! — смени тона главният и се обърна към един от другарите си: — Чук, давай куфарчето!
„Чука! — мислено възкликна Марк. — Къде ли съм чувал този прякор? И то съвсем наскоро…“
— На, Секач, вземи!
Марк пое с две ръце тежкото куфарче с шифрова заключалка и попита с опасение:
— Да няма вътре бомба?
— Има — сериозно отговори главният. — Само че е без детонатор. Предай го веднага на Лисовски. Кажи му, че засега не можем да напускаме страната, затова нека изнесе и двете части. Там ще го посрещнат наши приятели, те ще приберат стоката. И да не си крои хитри планове, защото ще пукне по-зле и от Генерала! Стопляш, нали?
— Доста картинно обяснявате.
— И още нещо ще му кажеш. Ние знаем, че не ни е дал всичко и че сега заминава да продаде укритото. Затова нека добре да си направи сметката: ако нашите оттатък получат куфарчето, ще му простим тая малка хитринка. Нека припечели нещо. Но в противен случай ще го удавим в собствените му лайна!
В този миг Чука, който наблюдаваше входа, каза тихо, но зловещо:
— Внимание! Ченгета!…
Всички се напрегнаха, без да обръщат глави. И само Марк, който виждаше от мястото си входната врата и вратата на кухнята, забеляза, че в салона влизат бавно и спокойно млади мъже в свободни якета и сака, които да не притесняват движенията, а зад тях се суетят здравеняците от охраната на заведението.
— Ти ли ги доведе, копеле? — приглушено попита Чука.
— Ако съм аз, да ми умре кварталният! — съвсем искрено отговори Марк.
В момента той нямаше абсолютно никакво желание да общува с милицията. Още повече че в Московската криминална милиция само прекият му началник Иван Иванович Токарев знаеше за отговорната му задача.
— Ей, вие, неуловимите отмъстители! — тихо подвикна Марк на съседите си по маса. — Налага се да решите кое е по-важно за вас: личната ви свобода, или свободата на това куфарче. А?
— Куфарчето изобщо не бива да попада в ръцете на милицията! — бързо изрече главният.
— Тогава ще трябва да се ориентираме как ще действат тия. Ако са новаци, ще тръгнат да проверяват гостите в салона. В такъв случай ще вдигнем скандал и в суматохата някой ще се покрие с куфарчето. Лошото е, ако са печени и завардят всички изходи. Ще ни измъкват един по един като лалугери.