По спецвръзката Александър Борисович се свърза с ръководителя на Главното управление за борба с организираната престъпност към Министерството на вътрешните работи генерал Котляров.
— Сергей Фомич, обажда се Турецки. Знаеш ли, че днес е срещата на твоите подотчетни?
— Знам.
— А къде ще се състои — знаеш ли?
— Имаме предположения.
— Известен ли ти е точният адрес?
— А защо ти е?
— Имам своя информация по този повод. Хайде да си сверим информациите, за да видим чия ще бъде по-точна.
— Твоя работа ли е да се интересуваш от оперативна информация, драги ми Александър Борисович? Нали си следовател по особено важни дела?
— У нас никога не можеш да разбереш коя информация е по-достоверна — следствената или оперативната. Кажи ми какво знаеш.
— Не, първо ти ми кажи.
— Добре. Къмпингът в Трьохгорка. Харесва ли ти?
— Може би, макар че аз имам малко по-други сведения.
— И какви са те?
— Един от ресторантите в Изложбения център — уклончиво отговори Котляров.
— Боя се, че сведенията ти са неверни. Срещата е важна, а в Центъра ти можеш да набучкаш микрофони под всяка маса.
— Така и ще направя!
— Но напразно. Нашите клиенти го знаят, та затова и няма да отидат там!
— Я чакай, чакай. Ти защо толкова се притесняваш, а? Твойта работа е да се занимаваш с тях, когато вече са окошарени.
— Там ще се обсъждат сериозни въпроси и току-виж се проляла кръв.
— Искаш да ги изловим преди това, така ли?
— Не.
— Искаш само да не им даваме възможност да се избият помежду си?
— Тъй вярно, другарю генерал!
— От генерал го чувам! Това са капризи, Турецки! Не ти ли е все тая? Колкото повече оредеят, толкова по-малко работа ще ни отварят, не е ли така?
— Опасна заблуда! Тези поне си ги знаем почти всичките. Можем да ги следим как си припечелват насъщния. Но като се пръкнат нови разбойници? Докато ги разучиш, докато им подготвиш по едно хубаво досие, те вече ще са извършили маса поразии!
— Тук вече маса големци направиха такива поразии, за каквито някой си Робинзон и хабер си няма. А вие във вашата Главна прокуратура защо се правите на кьорави по този повод?
— Дай да не обсъждаме кухненските си въпроси — помоли Турецки. — Вземи още веднъж да провериш по своите канали онова, което ти казах. И ако обичаш, сложи обекта под наблюдение, а? Не бива да се стреля, само в краен случай.
Те прекратиха разговора си взаимно недоволни един от друг. Но Турецки знаеше, че генералът ще изпълни неговата молба, макар и без особени старания да му угоди.
3.
В определения час доведоха Воробьов от предварителния арест. Явно там бяха взели под внимание спортните му умения, защото бяха го закопчали с белезници, което навярно предизвикваше възмущението му. Но засега той си мълчеше, само от време на време мрачно и с лека насмешка поглеждаше към не особено внушителния следовател в измачкания му евтин костюм. Впрочем неговият също имаше нужда от една ютия след прекараната нощ в ареста, но поне беше от скъп плат, при това вносен.
Инструктиран от Турецки, Семьон Семьонович Мойсеев чакаше „излизането си на сцената“ в съседния кабинет, убивайки времето в разговори с бившите си колеги. А Олег Величко седеше до Турецки вече в качеството си на негов помощник.
Повече от десет минути продължи мъчителната пауза. Мъчителна най-вече за Кирил Воробьов. Разбира се, той можеше и с оковани ръце да разпердушини тоя мухльо заедно с помощника му. Но само ако имаше шанс да излезе. А от тук човек не можеше да се измъкне лесно. Оня задник с автомата и камуфлажката, който в момента се разхождаше отвън по коридора, е прикрепен специално към него. А той още не е стигнал до такова майсторство, че да хваща куршумите с ръце.
— Защо ми сложихте белезници? — най-сетне попита Чука.
Турецки леко се усмихна.
— Страхуваме се от вас, господин Воробьов.
— Защо се страхувате? Аз не закачам по-слабите от мене и ония, които не ме нападат.
— Имаме към вас няколко въпроса, Кирил, и допускам, че те никак няма да ви харесат. Впрочем да ви се представя: Александър Борисович Турецки, старши следовател по особено важни дела към Главна прокуратура. При разговора ни можете да се обръщате към мен просто с „гражданино следовател“. А това е моят помощник, следователят Величко…