Докато говореше това, Турецки сякаш разсеяно подреждаше книжата по бюрото си и уж някак случайно напипа малката черна пръчица, заострена в двата края. Двамата с Величко скришом, но внимателно наблюдаваха как ще реагира Воробьов при появата на тази вещ. А реакция имаше, в това можеха да се закълнат. Чука бегло погледна какво държи Турецки и нехайно обърна глава към прозореца — със сигурност беше познал пръчицата.
— Намерих я одеве — озадачено промърмори Турецки, като въртеше пръчицата в ръцете си. — А какво представлява, кой и за какво я е направил, не мога да си обясня… Вие, Кирил, не знаете ли случайно?
— Затова ли ми сложихте белезници? — изкриви устни Воробьов. — Нямам представа каква е тая джунджурийка!
— Ето че излъгахте, Кирил! И то още в началото на разговора ни. Струва ми се, че според самурайския морален кодекс лъжата не е хубаво нещо, нали?
— Не разбирам какво искате. Да нямате халюцинации на нервна почва?
— Безсмислено е да ме иронизирате. Добре, да започнем отначало. Вие сте задържан като човек, който е бил в тесен контакт с ръководителя на руския филиал на сектата „Пътят на истината“. А срещу него е възбудено следствено дело по член двеста двайсет и седми.
— Това задържане е противозаконно! Вие можете да забраните дейността…
— Ние не — меко възрази Турецки. — Ние само проучваме въпроса и предлагаме своето мнение. За съжаление днес сме принудени да се занимаваме с вашето религиозно обединение, тъй като дейността му вреди на гражданите. Кажете, Кирил Анатолиевич, какъв интерес имахте, за да оставите спорта и да отидете да работите в тази жестока секта? Вярвате ли, че оня хитър японец е втори Христос?
— Моля ви се, аз съм нормален човек! Постъпих там на работа, защото плащат добре.
— Колко, ако не е тайна?
— Въпросът е некоректен и няма нищо общо с разговора ни! Пък и исках с тяхна помощ да замина за Япония. Това е всичко.
— А не ви ли направи впечатление, че заниманията на сектата не са съвсем църковни?
— Не! Мое задължение беше да тренирам монасите, а с молитвите се занимаваха други.
— Случвало ли се е да изпълнявате някакви специални поръчки от ръководителите на сектата?
— Общо взето — не. Освен за някои дреболии…
— Например?
— Не мога да си спомня веднага… Да речем, охранявал съм вожда и учителя като бодигард, когато е идвал тук на посещения.
— Знаете ли да има още някъде в Русия филиали на сектата?
— Навярно има.
— Не можете ли да ни кажете къде по-точно?
— Не…
— А в Южен Урал има ли?
— Ама нали ви казвам, не знам!
— Там няма филиал — вместо Воробьов отговори на въпроса си Турецки. — Разбирате ли колко жалко е, че там няма филиал. Във връзка с това имам един съвсем основателен въпрос: защо и с кого заминахте за Челябинск на 18 март тази година?
Воробьов бе имал цяла нощ за размисъл и затова отговори веднага:
— Отидохме да навестим бащата на Виктор Балашов! Бяха го откарали в болница! Така че заминахме със самолет — Балашов, аз и Андрей Елисеев.
Имената съвпадаха с тези, записани в компютъра за полет 1216. Освен това нито Балашов, нито Елисеев бяха задържани и не се знаеше дали са заемали някакво важно положение в сектата или и те са „трошачи на кости“ като Чука. Списъците на активните членове на сектата бяха изчезнали безследно. Но Чука не знаеше, че служителите на Главна прокуратура разполагат с много по-големи технически възможности, отколкото областните и градски прокурори.
— Кажете, ако обичате, трите имена на човека, при когото сте заминали, както и неговия адрес — помоли Турецки.
Сега вече Чука се замисли. Ако беше казал истината, изобщо нямаше да се замисля.
— Всъщност какво ви засяга това? Че това е частен повод и вие нямате право да се намесвате в…
— Имената и адреса! — настоя Турецки. — Ако с нещо накърня вашите права, веднага ще ви се извиня и ще отговарям пред началството! И така?
— Константин Николаевич Балашов, Челябинск, улица „Садовая“, номер шест…
Александър Борисович удовлетворено кимна, придърпа към себе си телефакса, дълго набира номера, а когато се свърза, заговори:
— Полковник Сергеев? Привет, Михаил! Как е гърбът? Стяга ли те? Значи и ти се стягаш с него! Направи ми една услуга, моля те. Спешно изпрати някое от твоите момчета при Константин Николаевич Балашов… — и той продиктува адреса. — Нека добре да поизтръска стареца и да разбере дали е идвал при него синът му от Москва. Ако е идвал, нека каже с кого и какво са правили. Същевременно нека проверят дали Балашов е бил в болница. Ако вземе да го увърта, нека го постресне. И веднага ми се обадете да съобщите какъв е резултатът. Час и половина стига ли? Много съм искал? Нали знаеш какъв е нашият девиз: кови желязото, докато е горещо! Предварително ти благодаря!