По мъжественото, сякаш изсечено лице на Чука мина сянка на безпокойство.
— Значи имало защо да не ви обичат хората. Вас — ченгетата и прокурорите — каза той с известно разочарование.
— И защо?
— Злобни сте. Сега за ваш хатър ще тормозят болния старец!
— Я виж ти! Филантроп значи? С черен пояс! — възкликна Турецки. — Черен пояс имаш, нали?
— Да, защо?
— Ти трябва да ми благодариш, Воробьов, задето се обадих в Челябинск! Аз пренебрегвам всичките ни методи за работа с хора като тебе. Осигурявам ти алиби, а ти ми се правиш на интересен. Ако се окаже, че вие тримата наистина сте се помотали около стареца, следователят по особено важни дела лично ще ти свали белезниците и с най-голямо съжаление ще ти се извини за грешката… дори със сълзи на очи…
— Да бе, голям майтап.
— Та, казваш, черен пояс си имал?
— Е, и?
— И не знаеш какво представлява тая джунджурийка, така ли? — Турецки постави на бюрото черната пръчица.
Загубил самообладание, Чука изрева:
— Не, не знам!
— Както твърдят бившите ви колеги в спорта, Воробьов, тук са посочени имената им — Турецки бавно зачете с монотонен глас, помахвайки листа с печатния текст — … вие сте майстор във всички видове бойни изкуства. Напоследък сте проявявали голям интерес към школата „Нокътят на каменната птица“. Цитирам: „Кирил сам си направи ебонитова пръчица и пирографира на нея монограма си, буквата «Ч».“ Погледнете, Кирил, тази пръчица, този нокът. За разлика от китайските първоизточници тя не е каменна, а ебонитова, и по средата е отбелязана първата буква от вашия прякор. Така че, както изглежда, пръчицата е ваша, нали?
— Ами да, както изглежда!
Воробьов отговори с предизвикателен тон, макар да съзнаваше, че се сбъдват и най-лошите му опасения.
— И как стана така, че вашият „нокът“ се е озовал при мен?
— Могло е да стане всякак! Отдавна го загубих! Може някой да си го е намерил…
— Тази вещ е била намерена в Челябинск — бавно и едва ли не на срички произнесе Турецки.
— Ами виждате ли — подхвана Воробьов, — там съм го загубил, вероятно когато отидохме при стареца!…
Турецки продължи все така бавно, сякаш не бе чул думите му:
— … и по-точно не в самия Челябинск, а в Копеевск…
— Така ли?! — някак глуповато изтърси Чука.
— Да. В частната вила на един директор на завод.
— Точно така — отмъкнал го е, или го е намерил. Сега всички са много прибрани, начетени… Успял е да оцени находката си по достойнство!
— Директорът ли? — недоверчиво попита Турецки.
— Е, може и да не е той, може друг да е бил…
— Кой друг? — дори се наведе напред Турецки.
Без да му мигне окото, Чука се коригира:
— Ами някой си, непознат!
— Колко си съобразителен! — искрено се възхити Турецки. — Човек не може така лесно да те притисне в ъгъла.
Воробьов злобно се усмихна.
— Разбира се! А вие само това гледате — как да ме притиснете!
— Не ние, Кирил, а фактите. Та фактите са такива: ти си изтървал своя „нокът“ в покрайнините на прословутия Копеевск, по-точно във вилата на някой си гражданин Тузик…
— Отде пък го измислихте сега тоя Тузик?! — прекъсна го Чука. — Не е нужно да ме свързвате с разни Тузики, тузари, гъзари и тем подобни!
— Е, добре, всъщност не сме се събрали тук, гражданино Воробьов, да ни се зъбите и да ви слушаме измислиците — уморено произнесе Турецки.
— Тогава ме пуснете, ако нямате какво повече да ми казвате!
— Още няколко минути. С вас трябва да изпълним някои процесуални действия, предвидени по член сто шейсет и четвърти от наказателния кодекс, а именно: представяне за идентификация. Трябва да изчакаме и отговора на запитването ми в Челябинск.