Воробьов неспокойно се раздвижи на стола.
— Каква идентификация?
— Ще ви помоля за малко търпение.
В същия миг излезлият преди няколко минути Величко надникна в кабинета и кимна на Турецки — сиреч всичко е готово.
След това влезе омоновецът с автомата, за да придружи арестувания до стаята за идентификация.
4.
Олег бе подготвил всичко, както го беше помолил Турецки. В стаята нямаше нищо излишно. До голата стена бяха наредени пет стола. А точно срещу тях имаше три мощни прожектора, засега изключени.
— Какво ще правим? — тихо попита Олег. — Да му сваляме ли гривните?
— Струва ми се опасно.
— И на мене — въздъхна Олег.
— Твоите колеги ще се обидят ли, ако се наложи и те да поседят с белезници?
Олег се позамисли.
— Не! Дори ще им е забавно.
Воробьов и четиримата колеги и приятели на Олег Величко, доведени за така наречения „фон“, всичките с белезници и облечени с цивилни дрехи, насядаха по столовете до стената.
Когато включиха прожекторите, петимата опознаваеми бяха ярко осветени, сякаш за телевизионно предаване. Сега вече те не можеха да различават лицата на хората, които стоят зад прожекторите, което всъщност целеше Турецки. В кабинета бавно влезе Семьон Семьонович Мойсеев, приглушено псувайки и себе си, и удареното място.
Турецки се прокашля и каза:
— И така, аз, старши следователят по особено важни дела при Главна прокуратура на Руската федерация, представям за идентификация група лица на свидетеля, който вечерта на двайсети февруари тази година е видял хората, влезли във вилата, принадлежаща на гражданина Виктор Николаевич Тузик. Тя се намира на двайсет километра от град Копеевск, Челябинска област, в кооперативното вилно селище „Медное“. Там работи като пазач пенсионираният военнослужещ Семьон Иванович Кузмин. Същия ден по молба на Тузик Семьон Иванович е подрязвал декоративния плет в градината. Свидетелю Кузмин, елате по-близо, ако обичате. Като хонорар за работата сте предпочели половин литър водка със закуска. С каква водка ви почерпиха, Семьон Иванич?
Воробьов различаваше само прегърбен силует в провиснал костюм. Опита се да види лицето, но напразно. Тогава напрегнато се заслуша какво ще каже свидетелят.
Семьон Семьонович хитро се усмихна и каза:
— Абе не беше нашенска, някаква немска беше, и не беше менте… Дадоха ми също салам, рибка пушена… Това е.
— Къде пихте?
— Вкъщи, къде другаде. И както обикновено, преди да си тръгна, се поизкъпах в банята на двора… Мене другарят директор често ме наема… наемаше де. Народен човек беше. И всеки път си пийвахме в кухничката му. Тогаз обаче не беше сам, а с още един мъж, често идваше при него. И като дойде — всеки път се затварят. Седят и явно пият, но без жени. А тоя път май че имаше една… чух женски глас. Та тъкмо се изкъпах и вече да изляза, гледам — идват към къщата още някакви мъже. А аз бях по долни гащи и наметнат с шинелката. Хвана ме срам и притворих вратата, да ги изчакам да се махнат. Те се качиха на площадката пред къщата, сетне светна лампата, излезе някой, явно домакинът, поприказваха си нещо и той ги пусна да влязат…
— Видяхте ли лицата на тези мъже, Семьон Иванич?
— Ами да, горе-долу.
— Погледнете, ако обичате, дали тук има някой от онези, които сте видели пред вилата.
Настъпи мълчание.
Мойсеев се преструваше, че се взира поред във всеки от петимата мъже срещу себе си.
Воробьов не седеше спокойно като другите. Въртеше глава, вдигаше ръцете си, оковани с белезници, за да се почеше ту по носа, ту по веждите. Ако не го правеше толкова начесто, тези движения биха изглеждали естествени — от силните лампи на прожекторите вече всички се бяха изпотили.
— Ей оня по средата, завърши най-после „идентификацията“ Семьон Семьонич. — Той и тогава все се въртеше, същинска горила, бога ми!
Воробьов рязко свали ръцете си и изрева срещу заслепяващите го прожектори:
— Кой е горила бе?! Задник колхозен!
Мойсеев се скри зад гърба на омоновеца и подвикна оттам с фалцет:
— Я по-кротко! Навремето такива като тебе направо ги деряхме!
— Край, идентификацията приключи — усмихнато прекрати кавгата Турецки. — Всички, освен Воробьов са свободни. Благодаря ви!
След малко двамата омоновци отново доведоха Чука в кабинета на Турецки и се изправиха до вратата.