Междувременно Турецки изпрати Мойсеев до изхода, извика служебната кола да го откара до дома му, най-тържествено обеща още тия дни да му отиде на гости и се върна в кабинета си. Весело изгледа мрачния Воробьов и попита:
— Та какво ви липсваше в спорта, Кирил? Щяхте да си ходите на тренировките, после на сауна, оттам в барчето… Какво не му харесахте толкова на тоя живот?
Извърнал глава, Чука мълчеше, трескаво обмисляйки какво да признае и дали изобщо да признава.
Турецки изпитваше сложно чувство, което най-точно би могло да се определи с шаблонния израз „горчива радост“. Виждаше, че ако още малко попритисне Воробьов, той ще се прекърши. За пръв път му беше да е подследствен, не беше закоравял. Но още по-досадно му беше, че за да накара този новак да проговори, трябваше да наруши установения ред, което граничеше с престъпление. Такова нещо можеше да бъде простено на следовател от районната милиция, но не и на служител от Главна прокуратура. А, от друга страна, ако не беше провел тази фиктивна идентификация, щеше да дотича някой пъргав и оправен адвокат, който ще се намеси в следствието, ще накара клиента си да не отговаря на никакви въпроси, и всичко ще се провали. И все пак това беше коварен спектакъл. Дали да не отиде довечера у Мойсеев и да се напие до забрава?
Чу се сигналът на факса. Александър Борисович вдигна слушалката.
Обади се полковник Сергеев:
— Александър? Изпращам ти факс!
— Давай! — усмихна се Турецки.
Меко засъска излизащата от апарата хартия с текста. Посланието не беше дълго, но както казва народът, и бисерът е малък, ала е на голяма почит.
— Гражданино Воробьов, току-що получих от Челябинск копие на протокола от разпита на свидетеля Константин Николаевич Балашов, проведен в присъствието на отговорни служители в областното управление на МВР. В показанията си Балашов твърди, че по времето, за което вие споменахте, не е боледувал и не е лежал в болница. Ясен ли съм?
— Да — промърмори Воробьов, без да вдигне глава.
— По-нататък. Той потвърждава, че в посочения от вас ден при него наистина е пристигнал синът му с двама приятели. Балашов-младши, който работи в Японско-руския университет, учреден от някой си господин Тацуо Като, е казал на баща си, че с приятелите идват за зимен риболов, докато още не се е разчупил ледът по езерото от настъпването на пролетта. Вие тримата, Воробьов, сте взели риболовните принадлежности на бащата, качили сте се в колата му „Москвич“ 2141 и сте заминали към Копеевск. След един ден сте се върнали без риба и сте си заминали от Челябинск по отделно и по различно време, сякаш сте се изпокарали. След вашето заминаване, когато Балашов-старши мил колата си, открил в един ъгъл на багажника омаслен парцал с петна от кръв. В момента парцалът се изследва в лабораторията на челябинската криминална милиция. Кажи сега, Воробьов, трудно ли беше да кормиш живи хора, особено когато си загубил своя ебонитов нокът?
Без да вдига очи, Чука глухо отговори:
— Не съм го направил аз…
5.
Разпитът на арестувания завърши с успех. Воробьов призна, че е работил като волнонаемно лице в московския филиал на сектата „Пътят на истината“. Той не знаеше какво е искала сектата от директора на завод „Маяк“, нямаше представа и какво произвежда този завод. Мислел си, че обработва скъпоценни камъни. Най-напред в Копеевск ходили Виктор Балашов и Андрей Елисеев. Те двамата заемали доста високи длъжности в сектата, свързани с осигуряването на нейната безопасност. След първото си пътуване до Урал, което било през февруари, известно време очаквали отговор оттам. Но когато го получили, явно той не им харесал. Ето защо при второто си пътуване взели със себе си и Воробьов като майстор в бойните изкуства. В Челябинск първо са намерили приятелката на Фрол Колбин, Наталия Фирсова. Поработили с нея и тя признала къде и с кого ще прекара вечерта любовникът й. Взели я в колата и заедно отишли във вилата. Тя повикала Колбин и когато той отворил, те нахлули вътре. Балашов и Елисеев също владеели бойните изкуства, но Чука бил доста по-добър от тях, и затова го взели — да парира бързо съпротивата. И наистина, действайки с вълшебната си пръчица, той веднага натръшкал и двамата. После Чука държал жената, докато Балашов и Елисеев изтезавали мъжете. Колбин се държал твърдо почти до края, а Тузик проговорил бързо, казал къде е стоката и кой друг знае за това място…