— Боя се, че това са гърмежи от оръжие със заглушители.
— Добре би било да се хвърли там сега „Черьомуха-7“ — каза Турецки, без да откъсва поглед от прозорците.
— Нямаше как, всички бяха заминали! — сърдито отговори майорът. — Едва успяхме да си изпросим патрони!
Той даде кратки и резки команди на подчинените си, след което взе от колата мегафона и извика по него:
— Граждани бандити и всички техни придружители! Заведението е обкръжено от специалните части! Молим, прекратете вътре саморазправата или ще превземем сградата със сила. Давам ви срок от една минута да излезете навън спокойно, един по един, с вдигнати ръце!
През това време от храсталаците излязоха бойци, екипирани със специални шлемове и бронежилетки, с автомати и прозрачни щитове в ръце. Няколко души притичаха между колите не само за да се прикрият от евентуалната стрелба на бандитите, но и да отрежат пътя им за бягство.
След няколко секунди мъртва тишина от ресторанта се чуха груби мъжки гласове и женски писъци.
— Това да не са сервитьорките? — разтревожи се Турецки.
— Не са — успокои го майорът. — Когато на срещата се обсъждат сериозни въпроси, на масата сервират само техни хора, за да не ги слушат чужди уши. Това ще да са някои от техните ревностни партньорки и приятелки.
Сред бандитите обаче малцина бяха загубили самообладание.
След ултиматума на майора участниците в срещата не тръгнаха покорно да излизат с вдигнати ръце. Напротив — ключалките на всички врати изщракаха, чу се звън от стъкла на счупени прозорци…
Николаенко дръпна Турецки за ръкава, подканвайки го по този неучтив начин да се прикрие зад автобуса. И тъкмо навреме, защото бандитите откриха стрелба от прозорците, и то не само с пистолети и рязани пушки, но дори с автомати.
— Има да си скубе косата собственикът на ресторанта! — промълви майорът, внимателно наблюдавайки действията на бойците си. С къси прибежки те се придвижваха все по-близо до сградата.
— Трябва набързо да ги укротим! — рязко възкликна майор Николаенко. — Стрелят като луди, а наоколо все пак има и други сгради!
— Чакайте, чакайте. Как смятате да ги укротите?
— С огън, как иначе.
— Изчакайте!
— Защо, какво има?! — раздразнено се втренчи в него майорът. — Ако си въобразявате, че ей сега ще се юрнат при вас на разпит, много се лъжете!
— Проблемът е друг — възрази Турецки. — Там вътре може да има наш човек…
— И защо мълчахте досега? — озъби му се майорът.
— А вие защо гледате само да стреляте? Трябва да се научите да вземате и пленници!
Николаенко му обърна гръб.
— Хайде да не се караме — примирително каза Турецки. — Имам една идея. На вас какво точно ви наредиха да правите?
— Да контролирам положението — промърмори майорът.
— В такъв случай извикайте хората си тук и контролирайте положението. А аз ще поговоря с бандитите. Дайте ми тоя плювалник.
С известна изненада Николаенко му подаде мегафона с черна ръбеста ръкохватка, като на пистолет, и взе да дава заповеди на бойците си по портативната радиостанция.
— Господа бандити! Внимание! — извика Турецки и усиленият му от мегафона глас проехтя на няколко пъти отразен от постройките на къмпинга. — Говори старши следователят по особено важни дела от Главна прокуратура Александър Борисович Турецки! За следствието ми е нужен Генадий Бобров, по прякор Секача. Ако той се предаде доброволно, аз ви гарантирам, че ще ви бъде предоставена възможност спокойно да си отидете оттук! Давам ви не повече от пет минути, за да обмислите предложението ми.
Щом Турецки свали мегафона от устата си, тутакси при него дотича майор Николаенко:
— Вие давате ли си сметка какво правите?! Вътре се стреляха, навярно има трупове! И сега да пуснем всички? Настоявате, така ли? Държите на това?
— Да. Ще ги пуснем на моя отговорност — твърдо заяви Турецки.
— Добре тогава — с видимо облекчение се съгласи майорът. — На ваша лична отговорност!
След няколко минути от ресторанта някой извика:
— Ей, шефе, а защо ти е Секача?
В рязко настъпилата след стрелбата тишина се чуваше много ясно, затова Турецки също извика без помощта на мегафона:
— Извършил е две убийства, а досега нито веднъж не е бил привличан под съдебна отговорност!