— Значи не е от признатите бандити?!
— Не е.
— Тукашен ли е, или пришълец?
— Пришълец! И е доста… вироглав!
След няколко секунди същият глас отново се обади:
— Тука няма такъв, шефе!
— Да не лъжете?
— Защо са тези обиди? За нас дадената дума е по-скъпа и от златото!
— А кой ми дава тази дума? — попита Турецки.
— Гриша Месхиев! Чувал ли си това име?
— Случвало се е!
— Така че — пусни ни да си вървим! Няма да скрием Секача в джоба си, още повече че тука няма такъв!
— Излизайте тогава един по един и си заминавайте!
3.
Бандитите накараха бодигардовете си да излязат първи. Те предпазливо се заизмъкваха един след друг от ресторанта, криейки оръжието си под якетата, и бързо се отдалечаваха по посока към колите. Омоновците стояха на редици пред докаралия ги автобус с насочени автомати. За първи път им се случваше да пускат престъпници просто така, без бой, и им беше някак неприятно.
След като излязоха „горилите“, сътрудниците на бандитите и две жени, един след друг закрачиха и босовете, стараейки се да вървят спокойно и с достойнство, но все пак нервно побързаха да се качат в колите си. При шофьорското място на един бял мерцедес се спусна огледалното стъкло на вратата. Красив брюнет подаде глава навън и усмихнато каза:
— Изметохме се, командире! Кръчмата е празна. Остана цяло море от водка, върви да се почерпиш!
Мощните двигатели на чуждестранните коли изреваха и една след друга те бързо се отправиха към Минското шосе.
Без никакви предохранителни мерки Турецки хукна към ресторанта. Опасяваше се, че вътре може да открие в някой килер безжизненото тяло на Марк Майер.
Псувайки полугласно, след него се втурна и майор Николаенко, придружен от петима бойци. Останалите тръгнаха да влизат през задната страна.
За щастие, Месхиев не беше излъгал — Марк наистина го нямаше. Но инцидентът не бе завършил без жертви. Имаше четири трупа, безобразно нахвърляни един върху друг като парцалени кукли. Бяха застреляни професионално — в челото.
Николаенко се изправи до Турецки и мрачно запали цигара.
— Ето на, изпуснахме ги — каза той. — А сега кой ще отговаря за тая камара от трупове?
— Има кой — успокои го Турецки. — Нали знаем кои се бяха събрали да пият за помен, и то така весело.
— Абе знаете, ама те няма да ви чакат по своите резиденции, ще се изпокрият в миши дупки…
— Е, няма да се крият вечно. Нали трябва да печелят пари.
Откъм кухнята някой изрева на Николаенко:
— Другарю майор! Намерихме един жив!
Николаенко, а след него и Турецки забързаха към кухнята.
Тук беше горещо и задушно. Както изглежда, в лъскавите казани още вреше храна за погребалната трапеза. Широко разкрачени на хлъзгавите плочки, трима омоновци стояха с насочени автомати пред един як и мускулест, но много уплашен двайсетинагодишен момък. Дънките и якето му бяха изпоцапани с мазнина. Явно се беше свирал в някой отдавна немит ъгъл.
— Кой си ти? — попита Николаенко.
— Д-дорофеев…
— А с какво се занимаваш?
— Работех при Робинзон като бодигард…
— Защо не си тръгна с него?
Дорофеев нервно се изкикоти:
— Той не си е тръгвал за никъде, ей го къде лежи!…
— Така! — намеси се в разговора Турецки. — Я ние с тебе да идем на някое по-тихо място да си поприказваме!
Дорофеев недоверчиво изгледа широкоплещестия млад мъж, но без напомпани мускули като неговите. Сега обаче не му беше изгодно да се съпротивлява, затова кротко последва Турецки в малката стаичка, претенциозно наречена „зеленчуков цех“. Майор Николаенко направи знак на един омоновец и той със скучаещ вид се изправи до отворената врата.
— Как ти е малкото име? — попита Турецки.
— Слава — недоверчиво отрони Дорофеев.
— Виж какво, Слава, нямам абсолютно никакво време. Така че бързичко ще ми разкажеш: кой, кого и защо.
Дорофеев се поколеба.
— Хайде де! — подкани го Турецки. — Сега вече ти е все тая!
— От къде знаете? — удиви се „горилата“.
Засега Турецки не знаеше нищо, но нямаше намерение да го показва.
— Знаем, знаем, бъди спокоен! Нали затова ни плащат заплати!
— Ми таковата… когато пийнаха по три чашки за „Бог да прости“ на Костура, отпратиха роднините му да си ходят и започнаха деловия разговор. Стана Робинзон и взе да напада братя Месхиеви…