Тогава Майер преписа имената на няколко души, пътували със същия самолет, за да ги потърси и да поговори с тях. Набеляза си главно онези, които бяха седели до студента по бизнес или някъде наблизо. Сред тях се оказаха двама немци и след кратко колебание Марк записа и техните имена в бележника. На немски той говореше свободно. При това недългият му, но много наситен личен опит му подсказваше, че неговите съграждани, бившите съветски хора, твърде неохотно контактуват с милицията и не обичат да „фигурират“ като свидетели на каквито и да било произшествия. В това отношение представителите на Западна Европа са много по-отзивчиви към закона, отколкото нашите „лалугери“.
Преди да се заеме с по-нататъшната рутинна, но необходима работа — да потърси и разпита евентуалните свидетели при отвличането на Бибарцев-младши, — Марк реши да се обади на Бибарцев-старши, за да го пообнадежди. Вероятно банкерът би се почувствал по-добре, когато узнае, че синът му е изчезнал вече тук, на родната си, дявол да го вземе, земя. Пък и всичко е възможно, може би блудният син вече се е прибрал вкъщи и си хапва компот, сварен от любещата мама?
Уви, не беше така. Едуард не беше се появявал. Бащата ни най-малко не се зарадва, когато узна, че синът му все пак е пристигнал в Москва, а след това е потънал в неизвестност.
— Знаете ли, Сергей Николаевич, дали вашият син няма тука някое момиче? — попита Майер.
След кратка пауза Бибарцев колебливо отговори:
— Доколкото ми е известно, не е имал постоянна връзка. Както изглежда, съм успял да му внуша, че за любов е много по-безопасно да се мисли тогава, когато човек е стъпил вече здраво на краката си. А за да не се получават разни фройдистки комплекси, винаги може да се намери квалифицирана утеха на час… Съгласен ли сте с мен?
— Че как може да не се съглася?!
— Иронизирате ли ме, Марк? Вече сте женен?
— Съвсем не!
— Ето на, виждате ли?! Впрочем, знаете ли, боя се, че всичко това е заради банката. Някой иска нещо от нас, доколкото разбрах от Едуард — някаква секта… Имали си филиали и тук, и в Германия…
— Подозирате шантаж?
— А какво друго?
— Тогава трябва да записвате на магнетофон всичките си разговори с онези, които ви се обадят с такава цел.
— Това е ясно. Но какво ще ме посъветвате — как да осигуря безопасността на сина си?
— Засега нищо. Но при всички случаи ние няма да подплашим предполагаемите похитители: аз ви оказвам негласна помощ, а и вие не сте подавали заявление за издирване, така че смело може да се правите на сговорчив пред онези, които ви се обадят…
— Помогнете ни, Марк, ние ще ви платим…
— Всичките ми старания не са за пари.
— А за какво? Та за вас това е допълнителна работа!
— Води ме нездраво любопитство! Шегувам се, разбира се. И вижте какво, Сергей Николаевич, вече няма да разговаряме с вас за работата по телефона. Ако са ви взели на мушка сериозни хора, те спокойно може да са включили подслушвателни устройства към всичките ви телефони…
— Разбрах. А какво ще правим тогава?
— Ако има нещо ново, ще намеря начин да ви го съобщя.
4.
Марк Майер набързо хапна един хотдог, позволи си и кутийка бира и тръгна да издирва спътниците на Едуард Бибарцев. Търговският директор на фирма „Подслон и Ко“, пристигнал вчера от Германия, отсъстваше от офиса, а младичката му секретарка с професионална любезност обясни на Марк, че господин Семьоновски е излязъл с колата си по разни бизнес срещи из града и не се знае кога ще се върне във фирмата.
За щастие Гена Неквасов, още един спътник на Бибарцев, имаше собствен бизнес и същия ден бе карал от Германия някакви дребни стоки. А днес, както съобщи с уморен тютюнджийски глас съпругата му, е в своето павилионче на битака в Лужники.
Марк бързо го намери.
Неквасов, пълен и бузест млад мъж, мрачно гледаше предпролетната киша от подобната си на аквариум будка. Явно нещо не му харесваше в околния свят — било времето, било липсата на клиенти. Доловил това, Марк се подготви за труден разговор:
— Привет — наведе се към полуотвореното прозорче.