— Бо-оря, сък-ровище! Ми-личък! Умор-рихме се да ч-чакаме. Ък! Ум-морихме се! Кво? Сега…
Тя повика със знак Месхиев на телефона. Макар че и той беше пил доста, все още се държеше и контролираше действията си. Плътно притисна слушалката до ухото си, отговаряйки бързо и лаконично:
— Да. Да. Не…
Когато приключи разговора, кавказецът погледна компанията и каза:
— Край на купона! Утре сутринта заминаваме, така че е време да спим.
— Къде заминаваме? — попита Лисовски.
— С влак до Хановер, а оттам ще ни вземе самолет, който ще ни откара на мястото.
— А защо онова копеле Борка не иска да говори с мене? — възмутено попита Лариса. — Да не мисли, че като убиха моя Фрол, сега може да ме подритва?!
Тя пиянски изхълца.
— И д-да не ми се ф-фукляви… Последната дума е нах… на Хелмут…
— Да я заведа ли в стаята да си легне? — предложи Лисовски.
— Да, ако обичаш — с облекчение се съгласи Алик и бегло погледна към Марк. — Страх ме е да пращам Секача, току-виж тая стръвница изнасилила момчето!
— И мене ме е страх! — подкрепи го Марк.
Лисовски хвана Лариса под ръка и като й шепнеше нещо на ухо я изведе от стаята.
Върна се след петнадесетина минути, погледна изпитателно Алик и Марк, след което каза:
— Едвам я накарах да си легне…
— Откровено казано, никак не би било зле да си остане в това състояние постоянно — насмешливо каза Алик. — За какво са й пари на тая алкохоличка? Всичко ще пропие!
— Трябва да се разберем с Борис — вяло възрази Лисовски.
Кавказецът погледна към сложените зад гардероба куфарчета със стоката, които вчера бе донесъл направо от аерогарата някакъв мълчалив немец.
— Слушай, Лисо, какво ще правим с тях?
Лисовски рязко се обърна към него.
— Защо?
— Ами доколкото знам, едното е празно, нали?
— Да.
— Е за какъв дявол ни е сега? Да го зарежем тука!
— Може би все пак е още рано?
Марк наостри уши — Лисовски го погледна изпод вежди и сякаш неохотно допълни:
— Разбираш ли, Алик, имам чувството, че ни следят.
— Какво?!
— Да, точно така.
— Че на кой му пука за нас, Лисо? Никъде не сме излизали, никой не ни е виждал! Освен ако Секача…
— Какво Секача?! — възмутено се понадигна Марк.
— Нали скитори по разни публични домове?
— Имах нужда!
Марк не се доизказа. Отново се чу продължителният звън на телефона. Алик и Лисо се спогледаха. Кавказецът вдигна слушалката, но не се обади, чакаше да заговорят от другия край на жицата. Естествено, това можеше да се обясни не само с факта, че не знаеше добре немски. Известно време мълчаливо слуша, после ядно се обърна и каза с подозрение:
— Я ела, Лисо, пак тебе търсят! Ти сигурно и в Израел имаш роднини!
— Какви роднини! — възкликна Лисовски, отивайки към телефона.
Взе слушалката, слуша няколко секунди и без да каже нито дума, я постави на вилката. После отчаяно се отпусна върху неоправеното легло на Алик и захлупи лице в шепите си.
— Ти кво бе? Да не е умряла баба ти? — с известно ехидство, но и с тревога попита Алик.
— Нещо по-лошо! Оказва се, че ония типове, с които Секача се срещна, не са блъфирали. Току-що се обадиха някакви от същата банда, която ликвидира Фрол, само че тукашни. Казаха, че ни държат в ръцете си и сме под денонощно наблюдение. Ако им се опъваме, направо ще ни избият. Наредиха ми тая нощ да им отнеса стоката или да им съобщя къде и кога мога да го сторя…
Кавказецът дълго и цветисто изпсува.
Марк с интерес наблюдаваше Лисовски, удивлявайки се на неговото хладнокръвие или хитрост — трудно бе да се определи кое от двете преобладава, тъй като той беше поначало слабохарактерен и страхлив. Всъщност Марк бе допускал, че Лисо ще търси удобен момент, за да му приплаче за помощ, защото бе наясно що за човек играе ролята на тъпия Секач. Но очевидно това не влизаше в сметките на Александър Андреевич. Пък и нищо чудно. Може би пожизненият заместник на убитите разчиташе да се отърве по някакъв начин и от своите преследвачи, и от нежелания телохранител от криминалната милиция.
— За какво сте се затюхкали, братоци? — попита Марк, като се протегна. — Да не ни се дърви някой? Дайте ми едно автоматче, покажете ми леговището и аз ще му спретна една кървава баня за чудо и приказ. Целият Райх ще потрепери!