Марк се загледа през прозореца. Бързо опустелият, но без излишна суетня и блъсканица перон навяваше тъга. „Интересно — помисли си Марк, — сега ми харесва немската сдържаност, дисциплинираност и чистота. Но ако поживея в Германия примерно половин година, дали няма да се затъжа за мръсотията, блъсканицата и безцеремонната грубост, беззлобна, разбира се, да речем — простодушното грубиянство, характерно за опашките и тълпите в Русия? Кое би надделяло — бащините ми гени, или атмосферата, в която съм израсъл?“
И все пак Марк не успя да се порадва както трябва на безупречния ред, присъщ за втората му родина.
До потеглянето на влака оставаше една минута, дори електрическият локомотив бе изсвирил предупредително. Изведнъж, като изблъска несвикналия на подобно отношение контрольор, на перона изскочи някакво същество, развлечено, агресивно и младо. В сини дънки до глезените, с разнищени крачоли и високи маратонки, с черно кожено яке до кръста и къса тъмна коса, а на врата — с ярка и шарена кърпа, каквито обикновено носят палестинците.
Пътниците, които седяха до прозорците, гледащи към перона, с мълчаливо и сдържано неодобрение наблюдаваха тази необичайна сцена. По кратките им реплики Марк разбра, че са взели младия беглец или бегълка за турчин. Но след няколко секунди стана ясно, че случилото се не е плод на някакъв младежки каприз. Когато тъмнокосото създание се скри във влака, на перона изскочиха петима мъже на средна възраст и с обикновена външност. Минавайки покрай контрольора както е редно — един по един, те бързо се разпределиха кой къде да се качи и веднага окупираха средните пет вагона от композицията, а в следващия миг влакът потегли.
— Трябва да е някой наркоман — отбеляза Колбина и равнодушно се извърна от прозореца. Седналите отстрани през пътеката Месхиев и Лисовски тихо си приказваха, свели глави един към друг като влюбени гълъби.
Лариса се разшумоля с някакво илюстровано списание. Оказа се обаче, че скришом пише бележка, която скоро пъхна на Марк, като меко го поодраска с дългите си нокти по коляното.
Без да взема от бедрото си малкото бяло листче, Марк го притисна с пръст и прочете написаното:
„Кво се офлянкваш, те ште ни изхвърлят а може и да свършиме по-лошо“
Марк допускаше, че жената на един бандит няма нужда от висше образование, но тази ужасна неграмотност го потресе.
„Дали пък и аз да не се престоря на върл простак, за да й стана духовно по-близък“, мина му през ум палава идея. Но реши да не преиграва, а само да напише отговора си без препинателни знаци, за по-лесно възприемане на съдържанието. Обърна листчето откъм чистата страна, взе химикалката от Колбина и бързо надраска:
„Що да ги трепя тука на живо“
И помежду им се завърза кореспонденция!
„Загряваш ли кво са намислили“
„Че как“
„Кво ште правиме“
„Ще решаваме на място само че мойта ни на Генерала частта нямам намерение да ги давам на никого“
„А мойта“
„За твойта Генерала нищо не ми е казвал“ — надраска Марк, за да я подразни.
Реакцията й надмина всичките му очаквания. Колбина така се изпъчи насреща му, сякаш я бе заплюл в лицето, и отвори уста, готова всеки миг да закрещи.
Марк долепи пръст до устните си, сиреч „кротувай и мълчи, да не ни разберат“. Не стана ясно дали Лариса щеше да има благоразумието да премълчи, защото в същия миг крилата на плъзгащата се врата се отвориха и във вагона влезе съществото, нарушило сивата утринна тишина на гарата.
Погледнато отблизо, това създание се оказа доста миловидно момиче на не повече от седемнайсет години. Нетипична за немкиня тъмна коса, дълга тънка шия изпод извъртялата се арабска кърпа. Би била напълно подходяща при снимането на филм за концентрационните лагери, ако не беше здравият матов тен на лицето й. Обаче изражението на симпатичната й муцунка бе в пълен контраст със здравия й вид. А големите й, малко дръпнати очи крещяха: „Помощ!“
Момичето бързо огледа пътниците във вагона и — дали така се стори на Марк? — когато го погледна, сякаш понечи да се втурне към него, но не се реши да направи първата крачка.
Марк стрелна поглед към седящата до него Лариса. Издула дебело начервените си устни, тя му пишеше поредното послание.